Решение № 256/2011/20.01.2012 г. по гр. д. № 1302/2010 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

Анотация

Въпрос
Относно противоречие на въззивното решение с решение № 1295 от 18.11.2008 г. по гр.д.№ 4496/2007 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 32 от 12.03.2004 г. по гр.д.№ 2590/2002 г. на ВКС, IV г.о.
Отговор
Достъпно само за нашите абонати. Влезте в профила си или вижте абонаментните планове.

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА, ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретар ЗОЯ ЯКИМОВА и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело № 1302/2010 г.

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 545 от 27.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 141 от 14.06.2010 г. по в.гр.д.№ 184/2010 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 21 от 02.03.2010 г. по гр.д.№ 89/2008 г. на Чепеларския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите Г. П. Г. и В. В. Г. срещу В. С. П. и С. В. П. иск, че ответниците не са собственици на имот № * по кадастралната карта на [населено място].

С жалбата се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с искане за отмяна на решението в обжалваната част.

Ответниците по касация са на становище, че жалбата е неоснователна.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решение № 1295 от 18.11.2008 г. по гр.д.№ 4496/2007 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 32 от 12.03.2004 г. по гр.д.№ 2590/2002 г. на ВКС, IV г.о.

Преди да се произнесе по основателността на оплакванията срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на II г.о. взе предвид следното:

Предявените субективно съединени отрицателни установителни искове са за признаване, че ответниците не са собственици на ПИ * по кадастралната карта на [населено място] с площ * кв.м. Ищците /сега касатори/ са се легитимирали като съсобственици на ПИ № *. Според въззивния съд, безпротиворечиво е установено, че имотът, предмет на делото е представлявал път и през него са преминавали както страните по делото, така и трети лица. Прието е по-нататък, че регулационните сметки за придаваемите части от имоти по регулационните планове на [населено място] от *, * и * г. не са били уредени. В. съд е приел, че по силата на чл.35 и чл.17 от Закона за благоустройството на населените места в Княжество България /Обн., ДВ,бр.67 от 1905 г./, действал до 1941 г. и чл.47 З. /Обн.,ДВ,бр.117 от 13.04.1941 г./ действал до 1949 г., регулацията /в ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

  • Определение №60448/20.12.2021 по дело №2140/2021 3
    Определение №60448/20.12.2021 по дело №2140/2021
    Следва ли дворищнорегулационният план да се счита за приложен по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС, в хипотеза, при която първоначално има съвпадение между регулационна и имотна граница /по изградена ограда/ между два…

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари