Решение № 334/2011 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 199/2011 г.

0 Shares

Анотация

Въпрос
За съдържанието на понятието „сграда“ по смисъла на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, обуславящ извода дали е налице трансформация на правото на ползуване в право на собственост поради изкупуване на земята от страна на ползувателите.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, II гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА, ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 199 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 592 от 9.06.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1228 от 25.10.2010 год. по гр. д. № 326/2010 год. на Варненския окръжен съд. Касаторката С. С. К. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Г. А., поддържа оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за неговата отмяна и вместо това предявеният иск за собственост бъде уважен или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Счита, че не са налице предпоставките на параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползуване в право на собственост, поради което и неправилно въззивният съд е отхвърлил ревандикационния иск относно възстановения й по ЗСПЗЗ имот.

Ответниците Н. и П. С., чрез адвокат Т. Р., оспорват жалбата като неоснователна.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното:

С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение № 3130 от 28.10.2009 год. по гр. д. № 1540/2008 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката иск за предаване от ответниците Н. и Правда С. владението върху имот с площ 408 кв. м., представляващ реална част от поземлен имот № * по ПНИ на СО „Т.“, целият с площ 530 кв. м., при описаните в решението граници, която част е очертана в червен цвят на приложената на л. 28 от делото скица.

За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че ищцата не може да се легитимира за собственик на спорния имот, на твърдяното основание – възстановяване по ЗСПЗЗ с представеното решение № 597 от 10.03.99 год. на П. к. – В., тъй като не е установила идентичността му с имота, собственост на нейния наследодател по нотариалния акт № */53 год. Независимо от това, въззивният съд приел за основателни възраженията на ответниците за трансформиране на отстъпеното им право на ползуване по ПМС № 11/82 год. в право на собственост, с оглед наличието на предпоставките по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ – предоставено право на ползуване, построена до 1.03.91 год. сграда, оценка на имота и заплащане на стойността му.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за съдържанието на понятието „сграда“ по смисъла на пар. 4а, обуславящ извода дали е налице трансформация на правото на ползуване в право на собственост поради изкупуване на земята от страна на ползувателите, който е релевантен за изхода на спора за собствеността на имота, с оглед възникналата конкуренция с възстановеното право на наследницата на бившия собственик на имота с решението на ПК от 10.03.99 год.

По поставения въпрос в практиката на ВКС, включително и представената към изложението на касаторката такава, съществуваше колебание относно понятието „сграда“ по смисъла на пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ – дали изясняването му включва приложението на пар. 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ или и субсидиарно следва да намерят приложение подзаконовите нормативни актове по благоустройственото законодателство, предвиждащи електрификация, водозахранване и наличие на сервизни помещения. Противоречивата съдебна практика е преодоляна с приемането на ТР № 2/2011 год. на ОСГК на ВКС, съгласно което, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало право да придобият собствеността по реда на параграф 4а ПЗР ЗСПЗЗ, е достатъчно сградата, отговаряща на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на параграф 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. Поради това и релевантно за спорния въпрос е единствено приложението на разпоредбата на параграф 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, предвиждаща изключенията, при които построеното в такъв терен не представлява сграда.

С оглед приетото в цитираното тълкувателно решение и по същество на касационната жалба, следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно. Данните в настоящето производство са за построена преди 1.03.91 год. в спорния имот сграда по смисъла на параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, която представлява трайно прекрепена към терена постройка, извън изключенията по параграф 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, като е ирелевантно обстоятелството каква е площта и материала, от който е изградена. Като е разрешил възникналата колизия на права в полза на ползвателите, ответници по иска, признавайки им право на собственост вследствие изкупуване по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Изводите са обосновани от преценката на събраните писмени и гласни доказателства, установяващи вида и предназначението на изградената постройка за вилни нужди, както и наличието на останалите предпоставки за изкупуването, поради което и при налична легитимация на касаторката като собственик на възстановения й с представеното решение на ПК имот, намиращ се в терен по параграф 4, предявеният от нея иск за собственост е неоснователен. Ответниците се намират в спорния имот на основание изкупуване по параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, легитимиращо ги за собственици, поради което и въззивното решение следва да се остави в сила.

Разноски не са претендирани за настоящето производство, поради което и не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1228 от 25.10.2010 год. по гр. д. № 326/2010 год. по описа на Варненския окръжен съд.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми