Решение ои чл. 290 ГПК

Решение №126/28.10.2020 по дело №4374/2019

За приложението на обществения критерий за справедливост.
Решение ои чл. 290 ГПК

Решение №117/28.10.2020 по дело №1034/2019

За задължението на въззивния съд да обсъди прието по делото заключение на вещо лице заедно с останалите доказателства по делото, както и да изложи мотиви за размера на обезщетението по чл. 61, ал. 1 ЗЗД в случай, че са извършени строително-монтажни работи извън предмета на договора за обществена поръчка.

Определение №420/28.10.2020 по дело №3116/2020

Налице ли е обезпечителна нужда от налагането на възбрана върху недвижим имот собственост на търговско дружество за обезпечаване на иск за отнемане в полза на държавата на акции, част от капитала на това дружество, насочен срещу собственика на акциите?
Явява ли се подходяща за обезпечаване на предявен от КПКОНПИ иск за отнемане в полза на държавата на акции от капитала на дружество обезпечителната мярка възбрана върху имуществото на същото, при положение, че това имущество не е предмет на иска за отнемане?
Решение ои чл. 290 ГПК

Решение №112/28.10.2020 по дело №1721/2019

Допустимо ли е, предвид специалната регламентация на състоянието на банкова несъстоятелност, предпоставките за установяването й и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБ, „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?
Определение

Определение №429/28.10.2020 по дело №866/2020

1. Трябва ли чл. 1 на регламент 1215/12 на ЕП и на Съвета да се тълкува в смисъл, че следва да се разглежда изцяло или отчасти като гражданско или търговско по смисъла на чл. 1 , пар. 1 на същия регламент, дело като това, посочено в настоящето определение?
2. При наличие на упражнено право да се иска допускането на временни/обезпечителни мерки и разгледано искане от съда, компетентен да разгледа спора по същество, следва ли сезираният съд с искане за допускане на същото основание и по реда на чл. 35 от регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета, да се счита за некомпетентен от момента, в който се представят доказателства за наличие на произнасяне на съда, компетентен по съществото на спора?
3. Ако от отговора на първите два въпроса следва, че е налице компетентност на сезирания с искане по реда на чл. 35 от регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета, следва ли да е налице автономно тълкуване на предпоставките за допускане на обезпечение по реда на чл. 35 от Регламент 1215/12 г. на ЕП и на Съвета? Следва ли да бъде оставена неприложена норма, която предвижда в случай, като посочения, недопускане на обезпечение срещу държавно учреждение?