Бюлетин “Dictum Плюс”

Хронологичен списък на изданията от поредицата Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела (Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X).

2021 г. - септември
Dictum Плюс - 24 септември 2021 1

Dictum Плюс – 24 септември 2021

  • Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
  • Когато интересът от иска, предвиден в чл. 124, ал.5 ГПК, се обосновава чрез създаване на основание за отмяна на влязло в сила решение, неободима ли е друга връзка между неистинността на документа и решаване на делото, различна от тази, че съдържанието на влязлото в сила решение се основава на документа?
    Твърденията на ищец по иск по чл. 124, ал.5 ГПК относно престъпно обстоятелство, състоящо се в съставянето и използването на неистински документи, че извършителят на деянието на престъплението е останал неоткрит, необходимо ли е да се докаже в процеса кой е действителния извършител на деянието или е необходимо единствено да се докаже престъпното обстоятелство?
    Когато наказателното преследване не може да бъде възбудено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК и извършителят е неизвестен достатъчно ли е ответник по делото на основание чл. 124, ал.5 ГПК да бъде лицето, по отношение на което се противопоставят установените престъпни обстоятелства?
  • За доказателственото значение на записите в кадастралния регистър и за способите, чрез които може да бъде установена идентичността на имот, отразен в кадастрална карта, изработена по реда на ЗКИР?
Dictum Плюс - 23 септември 2021 2

Dictum Плюс – 23 септември 2021

  • Относно грубото противоречие с нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК като очевидна неправилност.
  • При молба на основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжник, допустимо ли е спиране на производството преди изследване на икономическото състояние на длъжника по искане на неучастваща в процеса лице?
  • Относно продължаване на срока по чл. 63, ал. 2 ГПК.
  • Относно разноските в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Dictum Плюс - 21 септември 2021 3

Dictum Плюс – 21 септември 2021

  • Дали в случаите, при които вземането произтича от деликт, който съставлява престъпление и гражданският иск на пострадалите е предявен пред наказателния съд, се смята за висящ процеса относно вземането и тогава, когато осъдителната първоинстанционна присъда бъде отменена, а делото – върнато на прокуратурата и внесено отново с обвинителен акт?
  • Относно допустимостта за отменителните искове по чл. 647 ТЗ.
  • Дали при установена липса на писмени доказателства за възникването на вземането-предмет на иска, които да са в състояние да обусловят извод за вероятна основателност на исковата претенция по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът може да допусне исканото обезпечение без представяне на гаранция?
Dictum Плюс - 20 септември 2021 4

Dictum Плюс – 20 септември 2021

  • Относно критериите за установяване дали договорни клаузи накърняват добрите нрави.
  • За задължението на въззивния съд служебно да провери предпоставките за признаване и допускане на изпълнение на решенията на чуждестранните съдилища, предвидени в разпоредбите на чл.117 КМЧП и сл.
  • Относно задължението на съда в производството по предявен иск по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 от ГПК да извършва проверка относно валидността на издадената заповед за изпълнение на парично задължение; относно критериите за установяване дали договорна клауза за неустойка накърнява добрите нрави.
  • За правното действие на решенията, с които са уважени искове по чл. 30 ЗН и чл. 37, ал. 1 ЗН, по отношение на правата на ипотекарния кредитор, когато ипотеката е учредена преди вписване на исковите молби.
  • Нередовна ли е искова молба, в която се иска последица от развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, без да се сочи изрично дали се предявява иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за развалянето на този договор?
Dictum Плюс - 17 септември 2021 5

Dictum Плюс – 17 септември 2021

  • Налице ли е противоправно поведение на журналист, репортер при филмиране, фотографиране, записване и други подобни действия по отношение на лица, които категорично изразяват несъгласие за това с оглед приложение на забраната по чл. 32, ал. 2 КРБ?
  • Притежава ли цесионерът активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор- цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането?
  • Извършва ли се трансформация на правото на собственост, придобито изрично с нотариален акт от държавата, в право на ползване по силата на сега действащия § 4 ПЗР ЗНЧ (Закона за народните читалища) (предишен § 3 – ДВ, бр. 42 от 2009 г.)?
Dictum Плюс - 16 септември 2021 6

Dictum Плюс – 16 септември 2021

  • Относно очертаването на предмета на делото с обстоятелствената част и петитума на исковата молба (чл. 127, ал. 1 ГПК, т. 4 и т. 5), по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и по реда за изменение на иска (чл. 214, ал. 1 ГПК), и конкретно – относно посочването и индивидуализацията чрез твърденията на ищеца на имуществените вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) при предявени деликтни искове за обезщетения.
  • За задължението на въззивния съд, като инстанция по същество, при наличие на императивни разпоредби (в случая относно действието на дворищната регулация, чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и § 6, ал. 2 и 4 и § 8 от ПЗР на ЗУТ, несъобразени от първоинстанционния съд) да даде указания на страните, поради непълнота в доклада, да представят доказателства за собственост на имотите преди влизане в сила на регулацията, след което да изслуша експертиза?
  • Когато твърдените от страната факти са неконкретни, неясни или си противоречат, следва ли съдът да укаже на заинтересованата страна да ги изясни, конкретизира или да отстрани противоречията в тях?
Dictum Плюс - 15 септември 2021 7

Dictum Плюс – 15 септември 2021

  • Какво е правното действие на новото вписване по чл. 172, ал. 2 ЗЗД на неподновена ипотека, спрямо третите лица, придобили и вписали права върху ипотекирания имот в рамките на действието на първоначалното вписване по чл. 172, ал. 1 ЗЗД?
  • За задължението на съда при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и въз основа на това съотношение да определи, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
  • За задължителната сила на указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона; длъжен ли е съдът в спора за медицински деликт да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, като основе изводите си за липса или наличие на противоправно медицинско поведение съобразно законовите стандарти и изисквания за дължимата в конкретния случай медицинска грижа; при преценката на свидетелските показания следва ли съдът да съобрази начина и обстоятелствата, при които свидетелят е узнал фактите, възможността му вярно да ги възприеме и обективно да ги възпроизведе в показанията си; и за преценката на записванията относно съобщеното от пациента за състоянието му при прегледа и вписаното от лекаря в медицинската документация?
Dictum Плюс - 14 септември 2021 8

Dictum Плюс – 14 септември 2021

  • Дали е допустим отрицателен установителен иск за собственост, когато ищците обосновават правния си интерес с твърдение, че са собственици, но не само не са доказали това твърдение, но и е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от тях иск за собственост?
  • При тълкуване волята на страните следва ли да се обследват цялостните отношения на страните, включително и тези извън процесния договор, както и действителната им воля, смисъла и целта на договора?
  • Следва ли да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдебното производство по чл. 128, ал. 1 СК докато има неприключил с влязло в сила решение съдебен спор по чл. 127, ал. 2 СК?
  • Какъв е характерът на имуществото, получено по време на брака въз основа на договор за аренда на земеделска земя, арендатор по който е съпруг, който е регистриран като земеделски производител ?
  • След като съдът е приел, че ПИ е неурегулиран, но е в урбанизирана територия, то следвало ли е да приложи процедурата по чл. 201, ал. 1 ЗУТ?
Dictum Плюс - 13 септември 2021 9

Dictum Плюс – 13 септември 2021

  • Налице ли е владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в случаите, когато фактическата власт върху недвижим имот е установена на основание частен писмен договор, след сключването на който е извършено одържавяване – за времето, считано от реституирането на имота насетне?
  • В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 7 ГПК и чл. 270 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно въззивно решение?
  • За разпределението на доказателствената тежест при спор относно произтичащо от запис на заповед вземане в случаите, когато издателят на записа и длъжник по него оспорва задължението си с твърдението, че между него и поемателя не съществува каузално правоотношение, което да послужи като основание за поемане на задължението по записа, а също така и в случаите когато такова правоотношение се твърди от една от страните по спора или пък двете сочат различни каузални правоотношения и за това какви са последиците от недоказването на каузалното правоотношение във всеки един от тези случаи?
  • Налице ли е т.нар. комбинирана (смесена) съсобственост в контекста на т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, и приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК, в хипотезата, когато собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг, част от наследниците, сред които и преживялата съпруга, са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между трима от тях и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица?
  • Допустим ли е иск срещу посредник, какъвто е операторът на електронен пазар, чиито услуги се ползват от трети лица, които нарушават права върху марки, да бъде осъден да предприеме мерки за премахване не само на конкретните обяви, за които е бил уведомен от маркопритежателите, че нарушават правата им, а и да вземе мерки, които допринасят за предотвратяване на нови нарушения от този вид?
2021 г. - август
Dictum Плюс - 31 август 2021 10

Dictum Плюс – 31 август 2021

При сключен договор по реда на ЗОП от 2004 г. (отм.) за възлагане на определен вид дейности, когато изпълнителят по договора извърши същите дейности, но извън договорения обем, има ли право на обезщетение и съгласно кои правила?

Dictum Плюс - 27 август 2021 11

Dictum Плюс – 27 август 2021

  • 1. Обстоятелството, че съгласно чл. 69 КРБ народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и гласувания в Народното събрание, изключва ли отговорността на българската държава за вредите от закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС на Република България?
    2. Налице ли е „възлагане“ по смисъла на чл. 49 ЗЗД от страната на държавата към народните представители, респ. към Народното събрание за вредите от законодателната дейност?
    3. Как следва да се квалифицира иска за отговорност на държавата за вредите от обявения за противоконституционен закон – по чл. 49 ЗЗД, който изисква виновно поведение на извършителя на възложената работа или по чл. 7 КРБ, който предвижда обективна отговорност на държавата?
  • 1. Относно наличието на правно основание за корекция на сметка на потребител при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52-56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.дело № 2385/2016 г от петчленен състав на ВАС и при действие на чл.48-51 ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г.?
    2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?
Dictum Плюс - 26 август 2021 12

Dictum Плюс – 26 август 2021

  • За обхвата на предмета на делото и силата на пресъдено нещо.
  • Полагат ли се присъждане на разноски в производството по чл. 248 ГПК?
  • Допустимо ли е съдът да се произнесе по непредявен иск? Дали е основателно съдът да определи обезщетение в размер на 300 000 лв. за причинени неимуществени вреди от претърпян инцидент, по време на който ищцата си е счупила горния край на лявата бедрена кост и дали е обосновано съдът да пренебрегне и да вземе предвид фактическата обстановка – метеорологичните условия, като се има предвид, че настъпването на вредата по твърдения на ищцата е настъпило именно при и във връзка с конкретни условия в средата – наличието на лед по пътя?
Dictum Плюс - 25 август 2021 13

Dictum Плюс – 25 август 2021

  • За съдебният контрол на допуснатото предварително изпълнение на решенията на КЕВР.
  • Относно събирането на дължимата предварително от ищеца държавна такса.
  • За неподлежащите на самостоятелно обжалване съдебни определения.
Dictum Плюс - 24 август 2021 14

Dictum Плюс – 24 август 2021

  • Относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
  • За солидарните длъжници и другарството в исковете с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
  • Относно касационният контрол на определенията на въззивен съд, с които последният се произнася по същество по искане за допълване или изменение на неговите въззивни съдебени актове, в частта за разноските.
  • Кой съд е компетентен да разгледа искане за спиране на действията по изпълнението в случай, че искането е направено поради обжалване?
Dictum Плюс - 23 август 2021 15

Dictum Плюс – 23 август 2021

  • Включва ли се в задължението на съда, регламентирано в чл. 235, ал. 3 ГПК, разглеждане на посочено в исковата молба изявление на кредитор, упражнил преди това правото си по чл. 410 ГПК, че счита задълженията на длъжника си за предсрочно изискуеми?
  • За вещноправната характеристика на фотоволтаичните електрически и особеностите на исковата им защита във връзка с договора за залог на търговско предприятие.
  • Относно родовата компетентност по молби за допускане на обезпечение на бъдещ иск.
Dictum Плюс - 20 август 2021 16

Dictum Плюс – 20 август 2021

  • Какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/ служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и при съобразяването им имат ли значение твърденията, с които ответникът е обосновал своето възражение, а именно, че инструктажът за безопасни условия на труд, който работодателят дължи е съобразно спецификата на заеманата от работника/ служителя длъжност, а не с трудови функции на друга длъжност, които последният е изпълнявал по своя инициатива при настъпилата трудовата злополука и за която длъжност работникът/ служителят не е притежавал необходимата квалификация и правоспособност?
  • За характера на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и относно критериите за определяне на дисциплинарното наказание.
  • Относно развалянето на договора за гледане и издръжка.
  • Относно предявяването на чужди права пред съд.
Dictum Плюс - 19 август 2021 17

Dictum Плюс – 19 август 2021

  • Какъв е характерът на решението по чл. 710 ТЗ и кои са приложимите към вземането му процесуални норми?
  • Какви са предпоставките за възникване на правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот?
  • Относно договорът за гледане и издръжка.
Dictum Плюс - 18 август 2021 18

Dictum Плюс – 18 август 2021

  • Дължи ли се обезщетение по смисъла и при условията на чл. 225, ал. 1 ЗСВ вр. с чл. 292, ал. 3 ЗСВ за прослуженото време като „съдия по вписванията“, ако правото по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е възникнало при прекратяване на последващо правоотношение за длъжността „съдия“, заемана непосредствено след длъжността „съдия по вписванията“? Допустимо ли е при тази хипотеза присъединяване на прослуженото време като „съдия по вписванията“ и като „съдия“ за определяне на едно общо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ?
  • За задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани.
  • Кога се поставя уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК при призоваване на търговско дружество?
  • Относно присъждането на законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от увреждането до подаване на исковата молба.
  • Кой носи тежестта за доказване на пълна трансформация, заявена като насрещен иск или като възражение?
Dictum Плюс - 17 август 2021 19

Dictum Плюс – 17 август 2021

  • Следва ли при тълкуването на договорите и особено на неясните им клаузи и тези, за които има спор между страните, съдът да търси действителната обща воля на страните, респ. следва ли отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?
  • Неравноправни ли са клаузите в договорите за банков ипотечен кредит, с които банката едностранно определя размера на лихвения процент и прилагат ли се за тези клаузи изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП?
  • Длъжен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими доказателства заедно и поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила, като изложи в мотивите си изводи относно правно релевантните факти, твърденията, възраженията и доводите на страните?
  • За задълженията на въззивния съд при констатирана нередовност на исковата молба.
Dictum Плюс - 16 август 2021 20

Dictum Плюс – 16 август 2021

  • Води ли до неспазване на срока подаването на жалба пред съда по електронен път след края на работното му време?
  • Граждански или търговски са делата, заведени от Гаранционния фонд във връзка със задължителна застраховка „Гражданска отговорност”?
  • Основание за прекратяване на съпружеската общност ли е налагането на възбрана върху имот, придобит през време на брака, за обезпечаване задължението на единия съпруг?
Dictum Плюс - 13 август 2021 21

Dictum Плюс – 13 август 2021

  • За правната съвместимост на договор, сключен съгласно чл.24 от Наредба №34/29.12.2006г за придобиване на специалност в системата на здравеопазването /отм/, с действието и изпълнението на последващ договор ,сключен между обучаващия се в медицинска специалност специализант и лечебното заведение – база за практическото му обучение, в случай че с този последващ двустранен договор се поема задължение от обучаващия се в специалност към договарящата страна-лечебно заведение, да работи на длъжност съгласно придобитата специалност в това лечебно заведение, за срока на изплащана му за времето на обучение стипендия?
  • Дали в ТР №5/2015 г. на ОСГК са тълкувани всички хипотези на отговорност на съдилищата за вреди, включително за отговорност на националния съд при нарушаване правото на ЕС? Допустимо ли е посредством тълкувателни решения, задължителни за съдилищата, държавите – членки да изключват отговорността на съдебните органи за вреди от нарушаване правото на ЕС?
  • Коя редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН е приложима към прихващания, извършени след 20.06.2014г., но преди изменението на закона, обнародвано в ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г., при съобразяване законодателното изменение, по силата на което, с § 8 от ЗИД на ЗБН, обн.ДВ бр.22/13.03.2018г., е придадено обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията й ДВ,бр.98/2014г., считано от 20.06.2014г.?
Dictum Плюс - 12 август 2021 22

Dictum Плюс – 12 август 2021

  • Може ли устав на АД да се атакува по исков ред от страна на акционер, на основанията за нищожност, уредени в чл. 26 ЗЗД?
  • Представлява ли основание за отказ да бъде вписан в Служба по вписванията залог върху търговско предприятие, в чийто състав е включен недвижим имот, непредставянето на удостоверение от ТР в два екземпляра, а само в един?
  • Може ли владеещият несобственик да се защитата с друг иск,освен с иск за собственост и с какъв иск да се защити при насрочен въвод във владение, когато имотът не съвпада с описания в постановлението?
Dictum Плюс - 11 август 2021 23

Dictum Плюс – 11 август 2021

  • Пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ при учреден залог върху вземания има ли действие по отношение на вземания, които не съществуват към момента на пристъпване към изпълнение, а възникват в последващ момент?
  • Следва ли въззивният съд да се съобрази безусловно с решение на Конституционния съд, с което е прието, че правата на гражданите по чл. 52 КРБ не са неограничени?
  • За липсата на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори като противоречие с добрите нрави.
Dictum Плюс - 10 август 2021 24

Dictum Плюс – 10 август 2021

Когато съделителят, на когото е възложен недвижимият имот, не плати паричното уравнение в шестмесечния срок по чл. 349, ал. 6 ГПК, необходимо ли е постановяване на съдебно решение с изричен диспозитив за обезсилване на решението за възлагане и изнасяне на имота на публична продан, при положение че съсобствеността е прекратена преди искането за обезсилване, или в този случай делбеният процес вече е приключил?

Dictum Плюс - 9 август 2021 25

Dictum Плюс – 9 август 2021

  • Налице ли е договор за търговска продажба, когато страните са материализирали отношенията си в издадени фактури за търговски доставки, в които като основание е посочен конкретен писмен договор?
  • Чия е тежестта за доказване на възражение за съпричиняване на вредоносен резултат при деликт и може ли то да бъде прието за основателно въз основа на предположения и вероятности, които не са установени по несъмнен начин с доказателствата в процеса?
  • Следва ли да бъдат посочени в съдебното решение конкретни критерии при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл. 52 ЗЗД?
Dictum Плюс - 6 август 2021 26

Dictum Плюс – 6 август 2021

  • След настъпване на правните последици от прекратяване с обратна сила на договор за продажба на вземане, могат ли тези правни последици да бъдат заличени по-късно от страните с последващо споразумение?
  • За тълкуването на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК – следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неснователни или защо игнорира доказателства по делото?
  • Относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на въззивния съд да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер и да изложи собствени мотиви при прилагане на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, включително в случаите, при които въззивният съд не възприема определеното от първата инстанция обезщетение.
Dictum Плюс - 5 август 2021 27

Dictum Плюс – 5 август 2021

  • Допустими ли са свидетелски показания относно доказването на предаване на суми по два договора за закупуване на недвижими имоти, които отделни договори са на стойност под 5 000 лева, макар и сделките да са обективирани в един нотариален акт?
    При твърдения в исковата молба от страна на ищеца, че е заплатил с лични средства цената по сделка, при която той действа като пълномощник на доверителя/ но и на лицето, с което договаря/следва ли да докаже при условията на пълно и главно доказване, че тези средства са негови лични, а не дадени му от доверителя за изпълнение на поръчката?
  • За значението на фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай при определяне кога деецът е открит.
  • Относно обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции на неустойката.
  • Коя е приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН към прихващанията, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на РБългария за 2014г. /ДВ, бр.98 от 21.11.2014г./, вр. с §8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /ДВ, бр.22 от 13.03.2018г./?
Dictum Плюс - 4 август 2021 28

Dictum Плюс – 4 август 2021

  • Следва ли искът по чл. 422 ГПК, произтичащ от неизпълнение на договор за кредит, да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към момента на формиране на СПН по спора, ако по делото се установи, че банката – кредитор не е обявила надлежно предсрочната изискуемост на кредита преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
  • За критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
  • Относно подсъдността на исковете за реално изпълнение по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., който е сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ.
  • За характера на гаранционната отговорност спрямо етажните собственици.
Dictum Плюс - 3 август 2021 29

Dictum Плюс – 3 август 2021

  • Нищожна ли е вписана законна ипотека върху недвижим имот, ако при вписването ѝ същият не е бил собственост на кредитополучателя, който е гарантирал със същия за вземането на кредитора?
  • В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решени?
  • Има ли правомощия гражданския съд да се произнася по законосъобразността на преюдициалните за поставения за разрешаване гражданскоправен спор прокурорски постановления за връщане на иззети веществени доказателства?
  • За критериите, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и задължението на съда да приложи принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед пълното репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение.
  • Представлява ли дискриминация по признак лично положение по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си?
Dictum Плюс - 2 август 2021 30

Dictum Плюс – 2 август 2021

  • Чия е пасивната материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 177, ал. 1 ЗЗД?
  • Относно разпределението на доказателствената тежест по иска за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане и относно задължението на решаващия съд при преценка на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други?
  • Как и кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му?
  • Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства?
    В какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по договора. Съставляват ли изпълнение на задълженията на приодберателя по договора несистемните, случайни или единични действия по оказване на грижи за даване на издръжка. Частичното, забавено или неточно изпълнение на задълженията на предобретателя поражда ли право за прехвърлителя да развали договора за издръжка и гледане?
  • Представлява ли предявяването за плащане на издателя на запис на заповед с падеж „на предявяване“ факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?
  • Относно начина на определяне на неимуществените вреди, след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?
    Относно началния момент, от който се дължи лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи- от датата на деликта или от момента на постъпване на исковата молба в съда, както е сторил въззивния съд в разглеждания случай?
  • Относно допустимостта на иска по чл.74 ТЗ за отмяна на процесните решения на ОС на съдружниците поради нарушение на чл.137, ал.4 ТЗ.
2021 г. - юли
Dictum Плюс - 30 юли 2021 31

Dictum Плюс – 30 юли 2021

  • Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
    При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?
  • Относно искът по чл. 269 ДОПК на трето лице за установяване на правото му, чието право е засегнато от изпълнението.
  • Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл.48-51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г.?
  • За правомощията на въззивния съд във връзка с установяване на фактическата обстановка.
  • При определяне на степента и размера на съпричиняването от значение ли са видът и характерът на нарушенията на всеки един от участниците в движението?
Dictum Плюс - 29 юли 2021 32

Dictum Плюс – 29 юли 2021

  • Задължителни необходими другари на страната на ответника ли са обезпеченият кредитор и неговият длъжник (респ. – техните универсални правоприемници) в производството по предявен от трето лице, ипотекирало свой имот, отрицателен установителен иск, че ипотечното право, учредено от ищеца в полза на обезпечения (ипотекарния) кредитор, е погасено поради погасяване на обезпеченото задължение, респ. – на насрещното му обезпечено вземане?
  • Относно нищожността като неравноправни на клаузи в Договор за управление и поддръжка на недвижим имот във ваканционно селище.
  • В случай на заявена услуга за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания относно недвижим имот, необходимо ли е да бъде установена собствеността на имота и липсата на нарочен документ за собственост основание ли е за постановяване на отказ за издаване на такова удостоверение с оглед нормата на чл. 47, ал. 1 ПВ?
  • Относно задължението на въззивния съд да спре производството при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и относно възможността да се установява по исков ред нищожността на заповед за изпълнение?
Dictum Плюс - 28 юли 2021 33

Dictum Плюс – 28 юли 2021

  • Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че е налице валидно възникнало задължение по записа на заповед?
  • Осъдителните искове за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или за обезщетение от неизпълнение на такъв договор, подведомствени ли са на общите граждански съдилища по силата на пар. 10 ПЗР ЗУСЕСИФ, ал. 3 във с вр. ал. 1 и допустими ли са постановените по тях съдебни актове по установения гражданскоправен съдопроизводствен ред, когато исковата молба е предявена до 25.12.2015 година?
  • Допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, който се основава на възражения за погасителна давност, изтекла преди влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?
  • За правомощията на въззивния съд при въведени с въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения. За основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Dictum Плюс - 27 юли 2021 34

Dictum Плюс – 27 юли 2021

  • Относно силата на пресъдено нещо на арбитражното решение.
  • При повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и при дадени указания в отменителното решение на ВКС, произнасянето да се извърши при условията на чл.269 ГПК, като е посочен и конкретен юридически факт, който следва да се анализира, необходимо ли е въззивната инстанция да изложи обосновани изводи относно постигнатата действителна договореност на страните по постигнатите действителни облигационни правоотношения?
  • Относно приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК.
  • Дали намерението за увреждане по чл.40 ЗЗД от пълномощника към момента на сключване на договора винаги се установява от факта, че пълномощникът в качеството на купувач се облагодетелства от разликата между стойността на продаденото имущество и уговорената от него цена?
  • За задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди.
Dictum Плюс - 26 юли 2021 35

Dictum Плюс – 26 юли 2021

  • Компетентен ли е ректорът на университета да вземе решение за съкращаване на щата за длъжност, която не е академична, или съгласно чл. 30, ал. 1, т. 3а ЗВО това е правомощие на академичния съвет?
  • За спазване на основния принцип на чл. 69, ал. 2 ЗН – всеки от съделителите при възможност да получи своя дял в натура. За доказателствената тежест при заявено желание на съсобственика да полза съсобствения имот.
  • Относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, който е относим към правния спор.
  • За правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото; и за допустимостта във въззивното производство да се събират нови доказателства, при пропуск на първата инстанция да посочи в доклада всички предявени искове, да определи правната им квалификация, подлежащите на доказване факти и обстоятелства и как се разпределя доказателствената тежест между страните.
  • Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
  • Периодът на корекция по чл. 55 от ПИКЕЕ може ли да обхваща период преди влизане в сила на ПИКЕЕ 2019 – 02.05.2019 г. при положение, че съгласно § 2 от ПИКЕЕ „Процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се извършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране“?
  • Следва ли владеещият съсобственик да доказва, че е манифестирал намерението си за своене и спрямо съсобственик, за който е установено по делото, а и между страните не се спори, че е в трайна неизвестност и с него през целия период не е било възможно да се осъществи контакт?
Dictum Плюс - 22 юли 2021 36

Dictum Плюс – 22 юли 2021

  • При обявената противоконституционност на чл. 35а ЗЕВИ, събраните на основание същата суми , в периода от приемането на нормата до прогласяване на нейната противоконституционност, съобразно правните последици на решението на Конституционния съд за това прогласяване, подлежат ли на възмездяване за платците и правното основание за това?
  • Относно възможността третото лице – ползвател на недвижим имот да установи владение върху същия, без да манифестира изрично промяната в намерението си за своене на вещта спрямо наследниците, когато е получил владението със знанието и съгласието на наследодателя преди неговата смърт, както и досежно допустимите доказателства относно промяната в анимуса и знанието на наследниците за установеното владение.
  • Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и тази на имота, който се твърди, че е придобита от ищеца?
  • Дали поправката на исковата молба има обратно действие?
  • Относно приложението на чл. 59 ЗЗД и легитимацията на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 ТЗ с предоставено право на управление върху имот – частна държавна собственост, да претендира на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за неоснователното ползване на имота от трето лице.
Dictum Плюс - 21 юли 2021 37

Dictum Плюс – 21 юли 2021

  • Достатъчно ли е приемане на решение за трансформиране на публична в частна общинска собственост на общинския съвет, за да се приеме за доказано, че съществуваща улица е публична общинска собственост, при данни по делото, че част от тази улица е продадена като прилежащ обект, част от стопански двор?
  • Допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск за нищожност на договор в отделно исково производство, за да се формира между страните СПН, след като между същите страни по друго дело по предявен иск за вземане, основано на същия договор е въведено възражение за нищожност на договора и съдът служебно следи за валидността му?
  • Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да разгледа и обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и да основе решението си на фактите, установени от събраните по делото доказателства?
  • За проверка на решаващия извод на въззивния съд, че имот, застроен с вилна сграда още преди колективизацията на земята, има земеделски характер и подлежи на реституция по ЗСПЗЗ.
  • Дължи ли съдът, сезиран с иск по чл. 109 ЗС, преценка за това дали създаваните от ответниците пречки за използване на съседния имот са по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС?
Dictum Плюс - 20 юли 2021 38

Dictum Плюс – 20 юли 2021

  • Явява ли се нищожен по смисъла на чл. 26 ЗЗД, ал.1 и ал.2 договор за изключителна лицензия на патентовано изобретение като такъв, сключен в нарушение на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗПРПМ и като такъв с невъзможен предмет, в случаите, в които към момента на неговото сключване притежателят на патента вече е бил отстъпил на трето лице изключителна лицензия със същия предмет? Ако съобразно отговора на първия въпрос договорът се явява нищожен, то кой има право да се позовава на нищожността – всяко лице, което има правен интерес и черпи права от нея, или само лицензополучателят по първата изключителна лицензия?
  • За приложимостта на чл. 34в ЗСПЗЗ и дали при преработка на план за земеразделяне новите решения на ПК/ОбСЗ за конкретното отреждане на възстановени земеделски имоти по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик предполагат ли възможност да бъдат издадени в полза на последния собственик – приобретател с оглед на вече придобити права на собственост и евентуалното им отпадане с обратна сила след преработка на плана за земеразделяне и обезсилване на първоначалните реституционни решение по силата на закона?
  • Може ли всяко трето лице, което има правен интерес да оспори констативен нотариален акт във всяко исково производство, в което този акт му се противопоставя, или оспорването може да се направи само в рамките на дело за собственост?
  • Когато владелецът е осъществил такова въздействие върху чуждата вещ, което отговаря на правата на съсобственик и е с намерение да придобие собствеността на определена идеална част от чужд терен, то осъщественото владение е ли върху идеална част и допустимо ли е придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от имота, в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост?
  • За характера на претендираните суми относно дължимата лихва касаеща обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС.
  • За приложението на чл. 342 от ГПК, свързан с проблема за момента, до който ответникът по иска за делба може да възрази срещу допускането ѝ по отношение на имот, за който се претендира, че е придобит въз основа на давностно владение.
  • При настъпване на ПТП между лек автомобил и нерегистриран мотоциклет, управляван от неправоспособен, непълнолетен водач, без каска, след употреба на алкохол, возещ пътник също без каска, който е знаел, че водачът е неправоспособен, следва ли да се отчете процент съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на мотоциклета и пътника при условие, че въззивният съд приема изброените обстоятелства за безспорни? Налице ли е особен вид съпричиняване по смисъла на чл. 125 СК, когато родител не упражни достатъчен надзор над своето непълнолетно дете като допусне то да употребява алкохол през деня и му предостави да управлява мотоциклет без да има правоспособност? При уважен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и при липса на предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от кой момент застрахователят дължи лихва за забава върху присъденото със съдебно решение застрахователно обезщетение?
Dictum Плюс - 19 юли 2021 39

Dictum Плюс – 19 юли 2021

  • При незаконосъобразен отказ на РЗИ, /установен с влязло в сила съдебно решение/ за вписване на промяна на адреса на дейност на лечебно заведение – медицински център с клинична лаборатория, дължи ли се плащане от НЗОК на извършени по време на висящото административно производство медицински дейности от медицинско заведение, възложило на медицинския център да организира извършването на медико-диагностични изследвания – пакет „Клинична лаборатория“ на територията му, поради липса на свое обособено звено?
  • За приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи.
  • Относно определянето приноса на пострадалия за настъпване на вредите при пътно-транспортно произшествие.
Dictum Плюс - 16 юли 2021 40

Dictum Плюс – 16 юли 2021

  • Съществено различна ли е трудова функция, чийто трудов разултат е предпоставен от извършването на вече изпълнявана трудова функция?
  • Дължи ли концесионер допълнително / наред с концесионното възнаграждение / плащане, изчислимо в размер от 5 % от концесионното възнаграждение, по силата на чл. 74, ал. 4, т. 5 ЗЗТ, в полза на ПУДООС?
  • Има ли действие за първоначалния взискател възбрана, наложена по изпълнително дело на присъединен кредитор?
  • Дали следва откритото заседание по делото да бъде отложено по реда на чл. 142, ал. 2 ГПК, когато страната по делото, която не се представлява от адвокат, не може да се яви поради заболяване и постъпване за лечение в медицинско заведение и по какъв начин следва да се установи обстоятелството, довело до невъзможност за страната да се яви лично по делото, когато тя е постъпила в медицинско заведение и не работи?
  • Дали доходи и приходи от извършване на търговска дейност по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.) и по ЗПКОНПИ, които имат за източник продажби и доставки в или извън търговски обект, могат да бъдат установявани само със свидетелски показания без документи (писмени доказателства) за първоначални търговски регистрации, разрешителни документи за осъществяване на дейността, счетоводни, или каквито и да било документи за извършване на дейността?
Dictum Плюс - 15 юли 2021 41

Dictum Плюс – 15 юли 2021

  • Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото – приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото?
  • Длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи мотиви по всички възражения на страните в направените от съда изводи?
  • Съществува ли пряка причинно- следствена връзка между допуснато от водач на пътно превозно средство нарушение на правилата за движение / шофиране с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми/ и вредите, настъпили от автопроизшествие, когато последните се изразяват в повреждане на превозното средство след колизия с обекти извън пътното платно, осъществено след като водачът е загубил управлението на превозното средство или загубата на управлението на пътното превозно средство следва да се определи като отделно, единствено и самостоятелно вредоносно деяние, по отношение на което водачът носи вина, различна от тази, при която е осъществил другото нарушение на правилата за движение по пътищата?
  • Валидни ли са споразуменията, сключени между работодател и служител, по силата на които служителят доброволно е поел задължение да компенсира причинени от него на работодателя вреди при или по повод изпълнението на служебни задължения или такива споразумения за изцяло нищожни на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречащи на императивните разпоредби на чл. 203 КТ – чл. 211 КТ, регламентиращи специален ред за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на служителите, вкл. в онези си части, в които уговорките на споразуменията съответстват на императивните разпоредби? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
  • За приложението на разпоредбата на чл. 111, б. в ЗЗД.
  • При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?
  • Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?
  • Прекъсва ли се трудовият стаж в случаите, когато работникът или служителят е в неплатен отпуск повече от 30 работни дни и полага труд по друго трудово правоотношение, при друг работодател? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Dictum Плюс - 14 юли 2021 42

Dictum Плюс – 14 юли 2021

  • От кой момент пораждат действие /влизат в сила/ решенията на управителния съвет на юридическо лице с нестопанска цел за изключване и приемане на членове – от момента на вземането им или след изтичане на срока за оспорването им пред общото събрание, респ. след приключване на оспорването с потвърждаването им? Допустимо ли е лице, което е прието за нов член на сдружение с нестопанска цел с решение на управителния съвет, да участва с право на глас в общото събрание при гласуване на решение по направено оспорване на приемането му?
    Лицето, отправило искане до съда за свикване на общо събрание на юридическо лице с нестопанска цел /сдружение/ поради бездействие на управителния съвет на сдружението, легитимирано ли е да проведе свиканото от съда въз основа на това искане общо събрание? Следва ли в определението на съда за свикване на общо събрание на сдружение поради бездействие на управителния съвет да има изрично овластяване на лице или лица, които да извършат действията по провеждането на общото събрание?
  • Дали длъжността „Читалищен секретар“ може да бъде съкратена?
  • Задължава ли разпоредбата на чл. 124 ТЗ съдружниците в ООД да осигуряват парични средства за развиване на търговската дейност на дружеството? Съществува ли вземане за неоснователно обогатяване на съдружник в ООД, възникващо от обслужване на отпуснат на съдружник по решение на Общото събрание банков кредит, когато с отпуснатите средства дружеството е придобило собственост върху недвижим имот и се е задължило като ипотекарен длъжник за вземанията на банката по договора за кредит към съдружника? Ако такова вземане съществува, от кой момент започва да тече погасителна давност за него – от момента на придобиване на собствеността от дружеството върху имота с отпуснатите средства от кредита, респективно от ипотекирането му за обезпечение на задълженията на съдружника към банката или от момента на погасяване на всяка месечна вноска по кредита от съдружника?
  • Следва ли земеделския стопанин да не търпи никакви санкции, след като не е изпълнил част от дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години и след като такава санкция е предвидена в сключения договор?
  • Допустимо ли е режимът на лични контакти с неупражняващия родителските права родител, да бъде определен във времеви интервали – през шест месеца с конкретно посочени в тях дати, след като решението на въззивната инстанция не е крайно и е невъзможно при евентуално касационно обжалване да се определени кога ще бъде постановен крайния съдебен акт?
  • Следва ли въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, да изложи и собствени мотиви, като обсъди доказателствата и защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?
  • Относно понятието „ограничения върху движението на капитали“ по смисъла на чл. 63, пар. 1 ДФЕС.
  • За конституционосъобразността на материалноправна норма, на която е придадено обратно действие.
Dictum Плюс - 13 юли 2021 43

Dictum Плюс – 13 юли 2021

  • При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?
  • Дали неизпълнението на дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК неясни, неизчерпателни или неточни указания е основание за прилагане на чл. 129 ГПК, ал. 3 или ал. 4?
  • Кой е пасивно легитимиран да отговаря по заведен ревандикационен иск за имот, който се владее от държавата чрез другиго в хипотезата на чл. 14 ЗДС, във вр. с чл. 15, ал. 2 ЗДС, във вр. с чл. 31, ал. 2 ГПК?
    Кой е пасивно легитимиран да отговаря по заведен иск по чл. 59 ЗЗД, когато е съединен с иск по чл. 108 ЗС?
Dictum Плюс - 12 юли 2021 44

Dictum Плюс – 12 юли 2021

  • При иск за разваляне на договор, по който ищецът се легитимира в лично качество и като наследник на другия прехвърлител, следва ли съдът да съобрази в решението си обема на правото на иск на ищеца /с оглед активната материалноправна легитимация/, съобразно наследствените му права?
  • Дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните?
  • За проверка допустимостта на въззивното решение във връзка със задължението на въззивния съд да следи за редовността на исковата молба, както и за правомощията на въззивната инстанция при констатиране на нередовност.
  • За правния интерес при исковете по чл. 71 от ТЗ.
  • Дали със задължителната застраховка по чл. 171, ал. 1 ЗУТ „професионална отговорност в строителството“ се застрахова „гражданската отговорност“ за причинени вреди на трети лица само на лице, имащо качеството на „строител“ по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ, т.е. сключило писмен договор с възложителя, или на всяко лице, изпълняващо отделни етапи от строежа или отделни видове СМР, макар да не е „строител“ по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ?
  • Възможно ли е съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за тях?
Dictum Плюс - 9 юли 2021 45

Dictum Плюс – 9 юли 2021

  • За критериите по чл. 52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).
  • В случаи на ликвидация на дружество, прекратено по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК, има ли правен интерес кредиторът на съдружник в прекратеното дружество, да предяви искове за недействителност на договори, сключени от ликвидатора на прекратеното дружество?
  • В хода на висящото съдебно производство се явява отпаднало занапред правното основание на иска, обуславящо неговата недопустимост , а оттук и недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно.
Dictum Плюс - 8 юли 2021 46

Dictum Плюс – 8 юли 2021

  • Дали въззивният съд при разглеждане на спора по същество е длъжен да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателствата за релевантните за спора факти и дали при преценка на свидетелските показания е длъжен да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля?
  • За задължението на въззивния съд, като инстанция по съществото на правния спор, да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели.
  • Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от застрахователя по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите над изплатеното от делинквента обезщетение въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.
Dictum Плюс - 7 юли 2021 47

Dictum Плюс – 7 юли 2021

  • Кому принадлежи правото да претендира стойността на подобренията: на първоначалния суперфициар – строителен предприемач, задължен по развален договор за суперфиция или на лицето, което е придобило от него правото на строеж преди вписването на исковата молба за разваляне на суперфицията?
  • За приложението на презумпцията на чл. 92 ЗС в хипотеза когато се прехвърля правото на собственост върху поземлен имот, без изрично да са посочени сградите и подобренията в него.
  • За критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ.
  • Относно предявяването от изключен съдружник, оспорил с иск по чл. 74 ТЗ решението за изключването си, на иск за определяне на стойността на дружествените дялове и до наличието на правен интерес от такъв иск?
  • Относно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
  • Допустимо ли е от чл. 24, ал. 1 СК и при даденото тълкуване в т.6 на ППВС № 5/1972г., разпореждане по време на брака с имущество, придобито в СИО, извършено от двамата съпрузи в полза на единия от тях, регистриран като едноличен търговец; какво е значението в тази връзка на предвидената в чл. 27 ЗДДФЛ възможност съпругът нетърговец да даде писмено съгласие с нотариална заверка на подписа за включване на движими и недвижими вещи, придобити в СИО, в имуществото на едноличния търговец, регистриран от другия съпруг?
  • Дали използване на имот не по предназначението му, предвидено за съответната устройствена зона, е действие, което само по себе си води до създаване на пречки за съседен имот и обуславя уважаване на предявен от собствениците на този имот иск по чл. 109 ЗС, без да е необходимо доказване на конкретно накърняване на правото на собственост върху този имот и на факта на създаване на пречки за неговото ползване, по- големи от обикновените?
Dictum Плюс - 6 юли 2021 48

Dictum Плюс – 6 юли 2021

  • Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД?
  • Какво е действието на вписаната искова молба, ако решението по нея не е било вписано в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС и пропускането на този шестмесечен срок заличава ли с обратно действие вписването на исковата молба; представлява ли вписаната искова молба тежест върху имота, след като не е от категорията на вещно-правните тежести?
  • Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, които в нарушение на процесуалните правила не са били изслушани от първоинстанционния съд?
  • За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и въведените от страните доводи и възражения.
  • Дали лицето, което е назначено да изпълнява длъжността управител на предприятието със срок до провеждане на конкурс има право на избор на екип и съответно да упражни правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ?
  • Очевидната неправилност, изразяваща се в грубо нарушение на материалния закон, установимо пряко от мотивите, е налице в хипотезите на прилагане на несъществуваща или отменена материалноправна норма или на прилагане на закона в неговия противоположен смисъл.
Dictum Плюс - 5 юли 2021 49

Dictum Плюс – 5 юли 2021

  • Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, както и отпада ли нормативно установената обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на парична сума, изчислена по реда на чл. 50, ал. 2, изр. 2 ПИКЕЕ, при установена промяна в схемата на свързване на електромера, водеща по неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата електрическа енергия, ако електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си в срок да предостави електромера за последваща метрологична проверка?
  • Допустим ли е иск по чл. 226 КЗ /отм./, предявен от наследниците на увреденото лице, починало преди завеждане на делото, но след предявяване на претенцията на това лице пред Гаранционния фонд по реда на чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./?
  • Съгласно чл. 134, ал. 1 от ТЗ следва ли решението на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, за определяне на задължение за внасяне на допълнителни парични вноски, да съдържа и срок за възстановяването (връщането) на допълнителните парични вноски?
  • За задължението на въззивния съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо.
  • Длъжен ли е съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други – за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните от съществено значение за делото? Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения, доводи и събрани доказателства по делото относно релевантните на спора факти в тяхната взаимовръзка?
  • След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 16.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително, както и при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?
  • Всеки от исковете на ищеца е основан на правните последици на разпоредителна сделка по смисъла на чл. 7 ЗОЗ, погасяваща заложното право на кредитора , интерес от доказване на което погасяване, а не от установяване правото на собственост на залогодателя, чието изгубване е задължителна последица от настъпил вещнотранслативен ефект на сделка по чл. 7 ЗОЗ, е действителният правен интерес на ищеца.
Dictum Плюс - 2 юли 2021 50

Dictum Плюс – 2 юли 2021

  • В случай на искане за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания относно недвижим имот, необходимо ли е да бъде установена собствеността на имота и липсата на титул за собственост основание ли е за постановяване на отказ за издаване на такова удостоверение с оглед нормата на чл. 47, ал. 1 ПВ?
  • Нормите на Закона за международния търговски арбитраж или тези на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, приета на 17.12.1958г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Пленума на НС от 08.07.1961г. /Изв., бр. 57 от 18.07.1961г./, досежно влизането в сила и допускане на изпълнението се прилагат спрямо арбитражно решение, постановено от Международен арбитражен съд със седалище на институцията /мястото на нейната регистрация/ в чужбина в арбитражно производство, проведено на територията на РБългария при изрична уговорка, че мястото на арбитража е в [населено място]?
  • Относно възможността с довод или възражение в спорния предмет да се въведе преюдициално правоотношение за недействителност на сделка, от която насрещната страна черпи права. Относно задължението на въззивния съд при разрешаване на спора да разгледа всички възражения и доводи на страните и да обсъди събраните по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти.

    Дали при отчуждаване на застроен недвижим имот по реда на чл. 55а ЗПИНМ /отм./ се счита, че отчуждаването обхваща и сградата, ако не е установено дали за нея не е бил предвиден самостоятелен застроителен режим с оглед вида, разположението и трайността й, и чия е доказателствената тежест да установи, че целият имот- земя и сгрaда, е бил в обхвата на отчуждаването?

  • За задължението на въззивния съд като съд по същество на спора да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства.
Dictum Плюс - 1 юли 2021 51

Dictum Плюс – 1 юли 2021

  • Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП клауза в застрахователен договор в която обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове „Смърт”, „Пълна трайна неработоспособност (неработоспособност) и „Временна нетрудоспособност (неработоспособност) са формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл. 362 КЗ?
  • Има ли качеството на трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ /отм./ пострадалият при ПТП невиновен водач на увреждащото МПС, близките на който имат право на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”?
  • Неоценяем или оценяем е искът по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството?
    За приложението на чл. 210, ал. 2, изр. 2 ГПК с оглед естеството на връзката между исковете по чл. 30, ал. 1 ЗН и чл. 37 ЗН и дали тя допуска разделянето им?
  • Допустим ли е иск, предявен от банка по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в хипотезата на отменено разпореждане за незабавно изпълнение поради липса на активна процесуална легитимация на заявителя по чл. 417, т. 2 ГПК?
  • Относно предпоставките за намаляване на претендираното обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за начина за определяне степента на съпричиняване, и относно критериите за прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
  • За приложението на предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, на лица извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.. – „ по изключение„ и при „особено близка връзка с починалия„ – съгласно задължителна съдебна практика ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
  • Сключването на допълнителни споразумения означава ли, че всички условия по анексите са индивидуално уговорени, поради което преценката за неравноправност на договорните клаузи от основания договор е изключена?