Бюлетин „Dictum Плюс“ – 2022 г.

Хронологичен списък за 2022 г. на изданията от поредицата Dictum Плюс – ежедневен бюлетин за новите съдебни актове, публикувани в информационната система за съдебна практика на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела (Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X).

Dictum Плюс – 23 декември 2022

I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
  • Допустимо ли е пререшаването на въпроса относно валидността на договорна клауза за неустойка при вече уважен иск за парично вземане въз основа на същата клауза за друг период? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
  • Налице ли е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба?
  • За начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД след преценка на установените по делото конкретни факти, които имат значение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
  • Какво следва да се включва в понятието за справедливост и какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по иска с пр. основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ?
  • Относно прекратяването на изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и за задължението на съдебния изпълнител по чл. 433, ал. 3 ГПК да вдигне служебно наложените възбрани и запори. (Производство по чл. 73 ЗЧСИ)
II. Предстояща практика
  • Преминава ли върху приобретателя на права по влог – цесионер (при отсъствие на противна уговорка по смисъла на чл. 99, ал. 2 ЗЗД), заедно с прехвърлено вземане и вземането по чл. 4, ал. 1 ЗГВБ /отм./ в обема, до който ФГВБ гарантира сумите по влоговете на цедента, независимо от броя и размера им, в банката – влогоприемател с отнет лиценз за банкова дейност? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
  • За естеството на писмените материали и разпределението на доказателствената тежест за установяване изготвянето на писмени материали за общото събрание на акционерите по чл. 224, ал. 1 ТЗ при упражняване на правото на глас по чл. 221, т. 10 ТЗ.
  • Допустим ли е иск по чл. 439 ГПК при влязло в сила в хода на процеса постановление за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?

Dictum Плюс – 22 декември 2022

I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
  • При влязло в сила решение, с което е отхвърлен установителния иск поради ненастъпила предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, допустим ли е осъдителен иск с предсрочна изискуемост в по-късен момент?
  • Налице ли е активна / процесуална и материалноправна /легитимация по иск по чл. 422, ал. 1 ГПК на лице, което претендира, че е носител на едно парично вземане , ако същото е било предмет на особен залог по ЗОЗ и заложният кредитор е пристъпил към изпълнение преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК от страна на ищеца-залогодател?
  • Длъжен ли е съдът да даде защита-санкция, в рамките на предмета, с който е сезиран, очертан в исковата молба?
  • По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост.
  • Относно приложното поле на чл. 56, ал. 1 ЗН и по-конкретно за приложението на нормата спрямо наследниците на първоначалния длъжник – явяват ли се те длъжници спрямо кредитора след смъртта на първоначалния длъжник, независимо от направения впоследствие отказ от наследство?
  • Поделението като обособена структура в държавно предприятие, работодател ли е по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР КТ и длъжен ли е съда да съобрази юридическата правосубектност на регионалното поделение, с което е сключен трудов договор в съответствие с пар. 1, т. 1 ДР КТ при прилагане на забраната за повторно изпитване по чл. 70, ал. 5 КТ и преценка дали става въпрос за „едно и също предприятие“?
  • Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, след обсъждане доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора. (Относно установяване на момента за завършване на строежа в „груб вид“ с поставяне на покрив)
  • Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, като посочи кои от доводите и възраженията са неоснователни?
  • Относно режима на лични контакти и по въпроса за значението на местожителството на родителя при определяне на мерките на лични отношения с детето,когато този родител трайно се установил в чужбина.
II. Предстояща практика
  • Какви са критериите, по които съдът преценява материалноправната легитимация на едно лице да поиска, съответно да получи обезщетение за неимуществени вреди, поради наличието на морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка между претендиращия обезщетението и починалия?

Dictum Плюс – 21 декември 2022

I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
  • Ползва ли се от правата по чл. 71 ЗС приобретателят по договор, който е унищожен на основание чл. 31 ЗЗД, за времето преди влизане в сила на съдебното решение за унищожаване на договора? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
  • Дали обезщетението по чл. 225 ЗСВ изключва приложението на чл. 222, ал. 3 КТ? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
  • Има ли задължение първоинстанционният съд в разпореждането си по чл. 129, ал. 2 ГПК да посочи ясно, точно, пълно и конкретно на разбираем език, без използване на чисто юридическа терминология, конкретните нередовности на исковата молба (когато е констатирал такива) и да даде ясни и точни указания на страните по какъв начин и как да бъдат изпълнени?
  • За разпределянето на доказателствената тежест между страните по исковете за непозволено увреждане поради противоречие на приетото в обжалваното решение, че и ответникът носи тежест на доказване на причинната връзка между увреждащото деяние и вредите. (По иск на основание чл. 49 ЗЗД срещу Център за спешна медицинска помощ – гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруг/баща, настъпила в резултат от осъществено бездействие от служители на ЦСМП – София да изпълнят задължението си да му осигурят спешна медицинска помощ)
  • За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички доказателства по делото и да изложи мотиви по тях.
  • За критериите за преценка, дали са били отстранени първоначалните недостатъци на исковата молба, изразяващи се в непълнота на изложение на обстоятелствата по смисъла чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, на които се основава иска.
  • Относно непредставянето на копие от изпълнителното дело на проверяващите органи по ЗЧСИ и Устава на КЧСИ по повод на назначена по надлежния ред проверка, в указания от проверяващия орган срок. (Производство по чл. 73 ЗЧСИ)
  • Относно допустимостта на съдебно решение, постановено при нарушение на изискването за индивидуализация на особена реална част от поземлен имот и на самия поземлен имот в производство по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
II. Предстояща практика
  • Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от урегулиран поземлен имот, която част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, да доведе до придобиване по давност на собствеността върху тази реална част?
  • Представлява ли процесуално нарушение на първоинстанционния съд изготвянето на доклад, с който не са дадени указания за това в чия тежест следва да се възложи доказването на датата на възникване на задължение по договор за заем при направено възражение от заемателя за настъпила погасителна давност без да е посочен началния момент, от който насетне тече същата? Дължи ли въззивния съд даване на указания до страните за предприемане на процесуални действия пропуснати в първата инстанция, включително относно тежестта на доказване на възражението на ответника, че сумата не е дадена в заем?

Dictum Плюс – 20 декември 2022

I. Практика по чл. 290 ГПК и други основания
  • Учредената договорна ипотека върху собствен поземлен имот разпростира ли действието си и върху предвидените за построяване в този имот сгради и обекти, когато за тях има одобрен проект и запазва ли се действието й, ако учреденото право на строеж за сградите и/или отделни самостоятелни обекти в ипотекирания имот е било прехвърлено на трети лица преди изграждането им на фаза „груб строеж“? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
  • За правото на изборна подсъдност по чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, когато ищецът няма настоящ адрес или седалище на територията на страната. (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
  • Дали периодът на спиране на делото поради преюдициален спор, има значение за разглеждането и решаването му в разумен срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
  • В хипотезата на отказ от страна на НОИ за извършване на разследване дали даден инцидент, вследствие на който е настъпила смърт на работник, представлява трудова злополука, преклудира ли се възможността на наследниците за установяването й по исков ред? Липсата на обжалване на отказ на НОИ за извършване на разследване дали даден инцидент, вследствие на който е настъпила смърт на работник, представлява трудова злополука, преклудира ли възможността за предявяване на иск с предмет установяване наличието на трудова злополука?
  • Съставляват ли проява на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ действията на работник/служител, изразяващи се в управление на автомобил с превишена и несъобразена скорост, довели до самопричинява не на смърт?
  • Интересите на детето в производството по иск по чл.127, ал. 2 СК, налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родител, ако условията за живеене и отглеждане на детето при този родител останат неизяснени и неустановени по делото? Длъжен ли е съдът при разрешаването на спора относно упражняването на родителските права да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 127, ал. 2 СК?
  • Допустим ли е иск по чл. 21, ал. 1 СК 1985 /отм./, предявен от бивш съпруг, за признаване на изключителна собственост на придобит по време на брака недвижим имот, ако бившите съпрузи са уредили имуществените си отношения със споразумение по чл. 101, ал. 1 СК 1985 /отм./, в което са посочили, че придобитият по време на брака недвижим имот остава в обикновена съсобственост помежду им, без да определят размера на дяловете?
  • В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение?
II. Предстояща практика
  • Кога една валута се счита за стабилна и допустимо ли е на банка, която професионално се занимава с финанси, да се възложи в тежест да прогнозира за целия срок на договора курса на валутата, в която е отпуснат кредита и то 15 години преди изтичане на срока на договора?

Dictum Плюс – 19 декември 2022

Практика по чл. 290 ГПК и други основания
  • След като едно помещение на приземен етаж по одобрен проект е изпълнено с прозорец и той съществува повече от 40 години в това състояние и в последствие е променена нормативната уредба, допускаща вече такива помещения да се проектират и изпълняват и без прозорци, това означава ли, че едностранните действия, с които се закрива този прозорец, не съставляват пречки по смисъла на чл. 50 ЗС и чл. 109 ЗС? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
  • Учредената договорна ипотека върху собствен поземлен имот разпростира ли действието си и върху предвидените за построяване в този имот сгради и обекти, когато за тях има одобрен проект и запазва ли се действието й, ако учреденото право на строеж за сградите и/или отделни самостоятелни обекти в ипотекирания имот е било прехвърлено на трети лица преди изграждането им на фаза „груб строеж“? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
  • За задължението на съда да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка; за критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството по спор за упражняване на родителските права и за задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето.
  • Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си, и които имат значение за решението по делото? (По иск на УМБАЛ „Пълмед ООД за осъждането на НЗОК за заплащане на законна лихва, начислена върху стойността на извършената и неразплатена надлимитна медицинска дейност)
  • Има ли право на обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ за цялата продължителност на забавеното производство страната, която е встъпила като наследник на починала страна по делото? Как следва да се прилага принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2б ЗОДОВ и задължен ли е съдът да обсъди и съобрази всички правно-релевантни факти и да оцени тяхното значение и тежест при определяне на размера на това обезщетение?
  • За допустимостта на въззивното решение като постановено по нередовна искова молба, и несъответствие на отразената в диспозитива на решението грешката в кадастралната карта и начина на нейното отстраняване, съпоставено с обема на търсената защита от ищците съгласно чл. 6 ГПК.
  • Относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.