Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Дела, разглеждани от 4-то отделение, Гражданска колегия на Върховния касационен съд
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
за съдържанието на сключения договор за възлагане на управлението и за установяване наличието на бизнес пран, който да е част от договора за възлагане на управление при условията на пълно и главно доказване, противоречат на конкретно посочена в изложението казуална практика, а именно: решение №76/27.03.2012 г. по гр. д. №937/2011 г. на III г. о., решение №144 от 4.07.2019 г. по гр. д. №4350/2018 г. на IV г. о., решение №215 от 3.07.2014 г. по гр. д. №7007/2013 г. на IV г. о., решение №256 от 7.11.2019 г. по гр. д. №944/2019 г. на IV г. о. и решение №92/28.04.2017 г. по гр. д. №3478/2016 г. на IV г. о.
от значение за спора: допустимо ли е при наличието на влязло в сила решение по частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди от деликт, в което и от мотивите, и диспозитива са определени общият справедлив размер на обезщетението и детайлното съдържание на неимуществените болки и страдания, за които се отнася така посоченият общ справедлив размер на обезщетението, съдът, разглеждащ последващо дело за разликата над уважения справедлив размер на обезщетението, като го намали в пъти, без от ответника да са посочени правопогасяващи възражения (давност, плащане, прихващане) и без да са посочени нови и конкретни факти и обстоятелства, за справедливия размер извън вече поддържаните по делото по частичния иск, допустимо ли е с оглед принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност съдът да се произнесе по невъведени от ответника в съдебния процес факти и възражения, може ли въззивният съд служебно да се произнася по правилността на решението, в частност за справедливостта на размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено от първоинстанционния съд, щом във въззивната жалба бланкетно се твърди, че то е несправедливо високо, но не се сочат конкретни съображения и обстоятелства, които да обосноват това оплакване във въззивната жалба, а в отговора на искова молба също липсват такива, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и доказателствата по делото, кои правила следва да приложи съдът, за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по иск с право основание чл. 2б ЗОДОВ, причинени с нарушаване на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС в аспекта на правото на решаване и приключване на делото в разумен срок, кои критерии, конкретни факти и обстоятелства следва да вземе предвид и отчете съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението по иск по чл. 2б ЗОДОВ за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС и какво е значението за размера на обезщетението и спадат ли към тези критерии стандартите, заложени в практиката на ЕСПЧ по въпроса за определяне на неимуществени вреди от нарушаване на това право. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
се свежда до допустимостта на свидетелските показания с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от закона.
относно правната квалификация на иска, доколкото към момента на предявяването на иска не е започнало изпълнение. Твърди се, че правната квалификация на иска следва да е по чл. 124 ГПК.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК.
относно естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006г. /отм./, сроковете за упражняване на това право и възможността да бъде погасено по давност.
биха били относими и разрешени в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС при положение, че от фактите по спора и от възприетата фактическа обстановка от съда се достига до извод за явна и значителна нееквивалентност на престациите. В случая съдът е приел обратното – липсва явна и значителна нееквивалентност на престациите, като изводите му в тази насока изцяло са съобразени с трайната практика на ВКС относно приложението на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД /решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]128/17.01.2019 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по гр. д.№[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]3170/2017 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на І г. о., ГК на ВКС, решение №119/22.03.2011 г. по гр. д.№485/2011 г. на І г. о., ГК на ВКС и др./
следва да се има предвид разрешението, дадено ВКС в решение №101 по гр. д. №829/2009 г. на ВКС, IV г. о. и в ТР №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК. В решението по гр. д. №829/2009 г. на ВКС, IV г. о., се приема, че съгласно чл. 61 КМЧП формата на правните сделки се урежда от правото, което е приложимо към сделката. Достатъчно е обаче да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката (locus regit formam actus). Овластителната сделка за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот в България, може да бъде извършена в чужбина според изискванията за форма на българския закон. Формата обаче ще бъде спазена и ако са съобразени само изискванията за такова овластяване в държавата, в която е извършена овластителната сделка. Съгласно ТР №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.