1) кой е компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски, дължими за съдебно производство, което се развива по реда на ГПК; 2) влязлото в сила определение, с което страната се освобождава или не от държавна такса по жалба, дължима в производство пред съд по реда на ГПК, преюдициално ли е по отношение проверката за допустимостта на тази жалба; 3) може ли без наличие на влязло в сила съдебно определение за отказ от освобождаване на жалбоподател от заплащане на държавна такса, дължима за производство по реда на ГПК, администриращият жалбата орган да му даде указание да внесе държавна такса и да върне жалбата при неизпълнение в срок на това указание; 4) когато жалбоподателят по жалба срещу действия на съдебен изпълнител заедно с жалбата е направил искане за освобождаване от държавни такси, има ли право съдебният изпълнител да дава указания за внасяне на държавна такса и да върне жалбата при неизпълнение на тези указания, без наличието на влязло в сила определение на съд, с което жалбоподателят да се освобождава или не от държавна такса по жалбата; 5) има ли право ЧСИ да отказва да администрира жалби срещу свои действия, като дава указания на жалбоподателя за внасяне, освен на дължимите по тези жалби държавни такси, още и на такси, които са дължими към ЧСИ съгласно ТТРЗЧСИ; 6) представлява ли невнасянето на таксите по ТТРЗЧСИ основание за оставяне на жалбата срещу действията на ЧСИ без движение, респ. – за връщане на жалбата, по смисъла на чл. 262, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК; и 7) в случай на отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 ГПК, обезсилват ли се по право с обратна сила или се считат за правомерни извършените въз основа на това съдебно решение изпълнителни действия в периода преди неговата отмяна. По отношение на първите три правни въпроса от страна на касатора се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като се поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: първият въпрос – в противоречие с т. 12 от тълкувателно решение (ТР) №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, определение №399/06.11.2018 г. по ч. гр. дело №3281/2018 г. на III-то гр. отд. и определение №87/19.05.2017 г. по ч. гр. дело №1704/2017 г. на I-во гр. отд.; вторият и третият въпрос – в противоречие с определение №184/31.05.2022 г. по ч. гр. дело №5160/2021 г. на IV-то гр. отд. По отношение на останалите четири правни въпроса се навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се излагат съображения, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.