Отделение/Колегия: IV-то отделение

от значение за спора: допустимо ли е при наличието на влязло в сила решение по частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди от деликт, в което и от мотивите, и диспозитива са определени общият справедлив размер на обезщетението и детайлното съдържание на неимуществените болки и страдания, за които се отнася така посоченият общ справедлив размер на обезщетението, съдът, разглеждащ последващо дело за разликата над уважения справедлив размер на обезщетението, като го намали в пъти, без от ответника да са посочени правопогасяващи възражения (давност, плащане, прихващане) и без да са посочени нови и конкретни факти и обстоятелства, за справедливия размер извън вече поддържаните по делото по частичния иск, допустимо ли е с оглед принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност съдът да се произнесе по невъведени от ответника в съдебния процес факти и възражения, може ли въззивният съд служебно да се произнася по правилността на решението, в частност за справедливостта на размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено от първоинстанционния съд, щом във въззивната жалба бланкетно се твърди, че то е несправедливо високо, но не се сочат конкретни съображения и обстоятелства, които да обосноват това оплакване във въззивната жалба, а в отговора на искова молба също липсват такива, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба и доказателствата по делото, кои правила следва да приложи съдът, за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по иск с право основание чл. 2б ЗОДОВ, причинени с нарушаване на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС в аспекта на правото на решаване и приключване на делото в разумен срок, кои критерии, конкретни факти и обстоятелства следва да вземе предвид и отчете съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението по иск по чл. 2б ЗОДОВ за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС и какво е значението за размера на обезщетението и спадат ли към тези критерии стандартите, заложени в практиката на ЕСПЧ по въпроса за определяне на неимуществени вреди от нарушаване на това право. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.