Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е установено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър, реално доставено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период, регламентиран в чл. 50 ПИКЕЕ /отм./?“, по който твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №150/26.06.2019 г. по гр. д. №4160/2018 г. на III г. о. и в решение №118 от 18.09.2017 г. по т. д. №961/2016 г. на II т. о.. Излага доводи и за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 2. „Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това?“ и 3. „Правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл. 183 ЗЗД?“, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: Увредени ли са интересите на детето Р. с така определения от Плевенския окръжен съд режим на лични отношения с бащата, при условие, че по делото е установена и доказана отчужденост на детето от бащата, съдействието от държавните органи е в дни, в които тези органи няма как да предоставят такова съдействие?; и 2. Следва ли при определянето на какъвто и да е режим на лични отношения на детето с бащата да се изисква съдействие от държавни органи и това съдействие следва ли да е в работни дни?. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че въззивното решение било постановено в противоречие практиката на ВКС: ППВС 1/1974 г. и решение №59/04.05.2018 г. на III г. о. на ВКС.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

С разпоредбата на чл. 23 от Регламент /ЕО/2201/2003 г. /отм./ относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, относима към основанията за непризнаване на решения за родителска отговорност, предвидена ли е хипотеза за неприемане на чуждестранното решение поради предходен влязъл в сила съдебен акт между страните, постановен в държавата –членка, където се иска признаването?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За приложението на чл. 52 ЗЗД относно критериите за определяне справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, както и за задължението на въззивния съд да вземе в предвид всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни при определяне размера на обезщетението, като посочи и конкретното им проявление.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Следва ли въззивният съд да извърши преценка на конкретните обстоятелства, които са в причинна връзка с незаконното обвинение и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, във връзка с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД?, 2. Как се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди?, 3. Какви са стъпките при оценяване на едно негативно преживяване, включени в критерия за справедливост?, 4. Кои са критериите и какво е съотношението между тях, когато се определят вредите, съответно обезщетението от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, съгласно чл. 6, пар.1 ЕКЗПЧ? и 5. Длъжен ли е ищецът по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ да доказва пълно и главно неимуществените си вреди и отделните негативни изживявания, произтичащи от допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. В случай, че насрещната въззивна жалба е върната поради неплащане на държавна такса, длъжен ли е съдът да я разгледа като отговор на редовната въззивна жалба, след като е подадена в установения за това срок и отговаря на всички законоустановени изисквания за отговор, съгласно чл. 263, ал. 1 ГПК?“, 2. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички доводи и възражения на страните, като визира липса на произнасяне по наведеното с отговора на исковата молба възражения, както че кредитът вече е бил обявен за предсрочно изискуем /на 5.11.2015г./, което е прието за установено с постановяване на влязъл в сила съдебен акт между същите страни, във връзка със същия договор за кредит от 13.12.2016г. по т. д.№147/2016г. на ОС Бургас, така и че допълнителното споразумение от 31.07.2012г. е нищожно, 3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по направеното възражение за изтекла погасителна давност за вземането по договор за кредит, като съобрази датата на вече обявената предсрочна изискуемост с постановения съдебен акт? и 4. Релевантни са възраженията за нищожност на клаузи по договор за кредит, позволяващи незаконосъобразно увеличаване на договорната лихва, след като се претендира само главница, а за периода на договора договорната лихва е била увеличавана многократно въз основа на тези нищожни клаузи? Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в решения по т. д.№1641/2016г. на ІІ т. о. и по т. д.№587/2018г. на І т. о. на ВКС.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За определяне на паричното обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука с отчитане на здравословното състояние на ищеца понастоящем, продължителността на болките и страданията и последиците от увреждането.