Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
1. „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е установено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър, реално доставено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишния период, регламентиран в чл. 50 ПИКЕЕ /отм./?“, по който твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №150/26.06.2019 г. по гр. д. №4160/2018 г. на III г. о. и в решение №118 от 18.09.2017 г. по т. д. №961/2016 г. на II т. о.. Излага доводи и за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 2. „Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това?“ и 3. „Правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, непредвидени в хипотезата на чл. 183 ЗЗД?“, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.