дали уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойностни лимити, и по - специално дали и до каква степен тези правила се дерогират от императивната правна уредба в областта на задължителното здравно осигуряване. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са значими за изхода на делото и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като се решават противоречиво от съдилищата: „1. Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства; 2. Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители; 3. Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол“.