Отделение/Колегия: II-ро отделение

Дела, разглеждани от 2-ро отделение, Гражданска колегия на Върховния касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1/ при влязла в сила кадастрална карта индивидуализацията на спорния имот следва ли да е съобразена с нея и при спор относно идентичността на имота с този, описан в легитимиращите актове, следва ли да се отчете, че при изработването на кадастралната карта се изхожда не само от данните от предходни планове, а и от фактическото състояние на място, съществувашите материализирани граници; 2/ какви са способите за установяване границите на поземлени имоти при изработването на кадастралната карта и изчерпват ли се те с установяване и пренасяне данните от предходни планове или има значение и действителното положение на място.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1. Допустима ли е делба на разнородни имоти; 2. При съделители с квоти, по-малки от законово определените съгласно чл. 72 ЗН, допустимо ли е да се възложи имот /маломерен/, който по стойност е близък до стойността, която би получил; 3. Допустимо ли е да се извърши възлагането на имота чрез жребий само между посочените във въпрос №2 съделители; 4. Когато се разделя поделяем имот между съделители с различни квоти, следва ли вещото лице да се съобразява с колената и квотите на съделителите; 5. Когато се разделя поделяем имот между съделители с различни квоти, следва ли съделители с квоти под законно определения минимум, съгласно чл. 72 ЗН да получат в минимума дял, определен от чл. 72 ЗН.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от непозволено увреждане и следва ли определеното обезщетение да съответства на всички установени по делото факти, и 2. Присъждането на занижено обезщетение на практика не представлява ли отказ от присъждане на обезщетение и отказ от правосъдие; при определяне на обезщетението следва ли да се вземе предвид периодът, за който се претендира то и какви болки и страдания е изтърпял ищецът, установени със свидетелски показания и доказателствата по делото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1. Следва ли въззивният съд да се произнесе по въпросите, касаещи пасивната процесуална легитимация и материалноправната легитимация, като разграничи смисъла и правната същност на двете отделни понятия; в случай, че е налице материалноправната легитимация на ответника, следва ли апелативният съд да изложи мотиви в тази насока; 2. Следва ли въззивният съд да изложи правни и фактически доводи защо приема доводите на първостепенния съд и да изведе свои чрез анализ на събраните по делото доказателства, и 3. След като е налице влязло в сила съдебно решение, с което е установено по безспорен начин, че ръководителят на ведомството е знаел, че служителката е трудоустроена и при нейното уволнение е следвало да спази изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ, и не е сторил това – действал ли е в хипотезата на противоправно виновно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Бланкетно релевира и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

е задължение на касатора, като този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни и конкретизира този въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

е: допустимо ли е да се уважи иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, без да е доказан никакъв период на установено владение с начален и краен момент. Твърди се, че в случая такъв период не е посочен в исковата молба, нито е установен от свидетелите. Доводите не съответстват на данните по делото и въпросът не може да доведе до допускане на касационен контрол. В исковата молба ясно е заявено, че владението на имотите в претендираните граници се упражнява повече от 28 години, още от прародителите на ищцата П.. Свидетелските показания потвърждават това владение като сочат конкретните топографски елементи, служещи за ориентир за границите.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си заключенията и обясненията на вещите лица по СМЕ, противоречията в тях, доводите на страна във въззивната жалба, в съответствие с останалите доказателства по делото, и да изложи самостоятелни мотиви кои факти и обстоятелства приема за доказани и кои не?