1. Освен при покупко-продажба и замяна срещу родово определени вещи, при какви други сделки може да се прилага разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС и по-конкретно може ли чл. 33, ал. 2 ЗС да се прилага в случаите при сделки за даване вместо изпълнение на парично задължение; 2. Ако се допусне изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС при сделка за даване вместо изпълнение, по какъв начин следва да се определи какви са „същите условия“ /действително уговорените условия/; 3. При даване вместо изпълнение на парично задължение, когато се дават повече от един недвижими имоти за погасяване на един неделим паричен дълг и когато транслативният елемент на сделката се осъществява посредством прехвърляне на собственост на няколко имота, допустим и основателен ли е искът за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС само за част от прехвърлените имоти. В горния случай как следва да се определи цената, по която ще се постанови изкупуването по чл. 33, ал. 2 ЗС на един от прехвърлените имоти. Може ли цената да бъде определена от съда чрез назначаване на съдебно-оценителна експертиза; 4. Допустимо ли е цената на един измежду няколко прехвърлени имоти чрез даване вместо изпълнение на парично задължение, при иск по чл. 33, ал. 2 ЗС да се определи чрез съдебно-оценителна експертиза, при която вещото лице, като съобрази характеристиките на имотите по сделката, да определи стойността на всеки един от тях към датата на прехвърлянето; 5. Може ли съдът да игнорира част от доказателствата при установяването по чл. 20 ЗЗД на волята на страните относно цената на прехвърлен по чл. 33, ал. 2 ЗС имот; 6. Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е уговорена привидно във вреда на останалите съсобственици в производството по чл. 33, ал. 2 ЗС, без да има предявен установителен иск за разкриване на относителна симулация и установяване на действителните отношения между страните по сделката. Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за даване вместо изпълнение на парично задължение на база позоваване от страна на ищците на относителна симулативност на сделката поради условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо; 7. Ако е предявен главен иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. първо ЗС и евентуален иск с правно основание чл. 33, ал. 2, предл. второ ЗС, може ли да се приеме, че съдът е сезиран с два отделни иска и следва ли да се произнесе и по двата иска; 8. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба, то следва ли той да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи; 9. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 10. Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, като изложи в решението си собствени фактически и правни изводи; 11. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни.