Отделение/Колегия: I-во отделение

Дела, разглеждани от 1-во отделение, Търговска колегия на Върховния касационен съд

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

За наличието на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 483, ал. 5 КЗ в случаите, когато използването на МПС с временни табели с регистрационен номер е в несъответствие с установения към момента на сключване на застрахователния договор специален регистрационен режим в Наредба №I –45/24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/ обн. ДВ бр.31/2000г./, както и на основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК по материалноправния въпрос: За приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1/ Доказаният, посредством свидетелски показания, факт на съвместно съжителство и лично отглеждане от страна на бабата и дядото на починалото лице, съществен фактор ли е при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, които се търпят, следствие на смъртта на тяхно внуче?; 2/ При преценка на справедливия размер може ли да се направи връзка между размера на страданията, които се търпят от родителите и размера на страданията на дядо и баба, които са оказвали преки и непосредствени грижи за починалото дете?; 3/ и 4/ Към кой момент следва да се прецени социално-икономическата обстановка в страната, като съществен фактор определящ обективната преценка за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД – към датата на деликта или към датата на постановяване на съдебния акт?; 5/При определяне на справедливия размера на обезщетение следва ли да се вземат предвид болките и страданията, които лицата ще търпят и след постановяване на съдебния акт?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че е налице и основанието за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като решението е очевидно неправилно, като излага доводи за неговата необоснованост.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

– „ Когато е налице сключен договор за заем, погасителния план, към който е уговорен изцяло в чуждестранна валута, а именно „ щатски долари“, допустимо ли е кредиторът по своя преценка да предяви иск за осъждане на длъжника в левова равностойност“. Поддържано е, че този въпрос е разрешен в отклонение от приетото с ТР ОСГТК №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4/2014 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г., съгласно което, според касатора, съдът не може да присъди левовата равностойност на сума уговорена в чуждестранна валута, като длъжникът не може да бъде задължен да изпълни нещо различно от уговореното. Страната е изложила несъгласието си с приетото от състава за това, че кредитополучателят по негова преценка е могъл да погасява сумите в левова равностойност, като е развила свое разбиране по така поставения въпрос и е изложила оплаквания за неправилност на решението, така квалифицирани и от нея. Други доводи не са развити.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са свързани с решаващите изводи на състава. А освен това, съдържателно се извеждат от неустановена фактическа обстановка по спора. Както вече бе посочено във връзка с оплакването за недопустимост на съдебния акт, фактически невярно е твърдението, че в доклада по делото е поставена друга правна квалифиакция а не тази по чл. 229 КЗ /отм./, както и фактически невярно е, че въззивният съд е изменил тази квалификация. Фактически невярно е и това, че съдът е разглеждал два несъвместими иска – този по чл. 229 КЗ /отм./ и този по чл. 213 КЗ / отм./ Съдилищата са разгледали един иск с правна квалификация чл. 229 КЗ / отм./ вр. чл. 134 ЗЗД

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

пети страната обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед противоречие с Решение №7/02.07.1992 г. по конст. д. №6/1992 на КС. По въпрос шести се поддържа допълнителният селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи се също наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК– очевидна неправилност на обжалваното определение.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

касаторите се позовават на ППВС №4/23.12.1968г., както и на решение №217/20.12.2017г. по т. д.№990/2017г., II т. о., решение №212/11.01.2018г. по т. д.№738/2017г., II т. о., решение №15/26.02.2019г. по т. д.№1277/2018г., II т. о., решение №231/22.01.2018г. по гр. д.№60316, IV г. о. и др.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 11 ППВС №4/1968г., както и в посочените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и 3. относно началния момент на дължимостта на лихви върху застрахователното обезщетение- покрива ли съгласно чл. 429 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговорността на делинквента спрямо увреденото лице за дължимата лихва за забава и за какъв период, респ. от кой начален момент- от датата на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, или от друг момент- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №128 от 04.02.2020г. по т. д. №2466/2018г., ВКС, І т. о. Счита, че е въпросите са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи като основание за допускане до касационен контрол и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като излага доводи за допуснати процесуални нарушения и явна необоснованост на въззивното решение.