Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

При наличие на един процесен делбен имот – нива, който следва да се подели между съсобственици, придобили това качество на различни правни основания, допустимо ли е да се извърши делба по групи и да се приложи чл. 353 ГПК, ако не всички съсобственици са съгласни.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

по делото са дали ответниците са допуснали бездействие, както е описано при предявяването на иска – неизвършване на ремонт на водоотблъскващото изолационно фолио на границата между имотите, както и отстраняване на причините, водещи до овлажняване на стените и основите на сградите в УПИ……….., кв. …. по плана на [населено място] чрез премахване на израснала дива лоза и три броя орехи в собствения на ответниците УПИ…………., кв. ……….. по плана на селото, с които се пречи на упражняване правото на собственост на ищцата.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

въззивният съд: се е отклонил от обективните критерии, въз основа на които следва да се определи справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съгласно постановките на ППВС №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4/1968[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г., съставляващо задължителна съдебна практика; ограничил се е само до изброяването на релевантните за определянето на обезщетението факти като не е изложил своята оценка за тежестта и значението на всеки от тях при определяне на вредите поотделно и в съвкупност, както и съвсем бланкетно е посочил, че при определяне на обезщетението е съобразил икономическата конюнктура към настъпване на ПТП – 2009г., без изобщо да изпълни със съдържание това общо, събирателно икономическо понятие, включващо множество показатели; липсата на конкретика в мотивите на съдебното решение е нарушила принципа за справедливост и е довела до неправилно определяне на завишен размер на обезщетението, несъответстващ на общественото разбиране за справедливост и на икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на увреждането; не се е съобразил със задължителната практика по приложението на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, а именно ППВС №4/23.12.1968г., т. 11; решение №161/17.01.2020г. по т. д. №2783/2018г., II т. о. на ВКС; решение №15 от 19.02.2020г. по т. д. №146/2019г. на ВКС, II т. о.; решение №252 от 07.03.2018г. по гр. д. №60225/2016г. на ВКС, IV г. о.; решение №94 от 18.07.2019г. по т. д. №3030/2018г. на ВКС, II г. о.; решение №23/04.02.2019г. по гр. д. №2750/2018г. IV г. о., ВКС; решение №108/21.10.2020г. по т. д. №1287/2019г. на ВКС, II т. о., според която, за да бъде надлежно обоснован размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, съдът е длъжен не само да изброи, но и да изпълни с конкретика и да анализира релевантните обстоятелства съобразно общите критерии за приложение на чл. 52 ЗЗД.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка?

Дали и в кои случаи при наличие на данни за поведенчески прояви на лицето, изразяващи се във физическа и словесна агресия, непристойно и агресивно поведение прокурорът следва да приеме, че е налице конфликт по смисъла на чл. 147, ал. 2 ЗЗдр и да откаже да внесе искане за задължително настаняване и лечение по чл. 157 ЗЗдр?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и допустимо ли е съдът да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. 2. Следва ли въззивният съд да обсъжда заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото. 3. Има ли конститутивно действие решението на ПК, постановено преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ/ ДВ бр. 68/30.07.1999 г./, ако за описаната в решението местност няма предходен план, по който имотът на реституирания собственик да бъде индивидуализиран с номер, площ и граници, а в решението са посочени само съседите с техните имена при непълно изписване, и решението не е придружено със скица. 4. Може ли да се приеме, че реституираният имот е достатъчно добре индивидуализиран, ако същият не е описан с имена на съседи, без посочен номер по предходен план, и че процедурата по възстановяване на имота на реституирания собственик е приключила и от този момент започва да тече придобивна давност. 5. Приложими ли са ограниченията на допустимите възражения по ТР №9/07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на лица, които не са ползватели, основаващи своите права на пар. 4а или пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ. 6. Винаги ли, когато ПК е постановила последващо решение, същото е нищожно. По тези въпроси поддържат наличие на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1. Позовават се и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което поставят следните въпроси: 1. Нищожно ли е последващо решение на ПК, постановено след срока по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, при условие, че с него административният орган се е произнесъл по възстановяване на имоти, които не са били предмет на произнасяне по предходното решение, и с последващото решение по никакъв начин не е изменил предходното решение по отношение на имотите, за които вече се е произнесъл. 2. Може ли да се приеме, че са налице условията на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, когато по делото са представени доказателства за извършена сделка след замяната и извършено застрояване на процесния имот при условие, че е налице оспорване на идентичността на получения по замяна имот с процесния и по делото не е установена такава идентичност. На следващо място жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е и очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, изр. последно ГПК.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Следва ли по реда на чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК решаващият състав да се произнесе по основанията на предявения иск и още на този етап от процеса да приема, че са неотносими към предявения иск, в случая чл. 109 ЗС, вместо да се произнесе с крайния съдебен акт по същество, като уважи иска или го отхвърли. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение №1525 от 8.VII.1969 г. по гр. д. №1027/69г. на ВС, I г. о.; решение №2177/29.IX.1973 г. по гр. д. №1598/73 г. на ВС, I г. о.; решение №3553/1980 г. на ВС и решение №114 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №6113/2014 г., III г. о.