Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

не попада в обхвата на основния селективен критерий за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не съответства на мотивите на обжалвания съдебен акт. Правното основание на предявените искове е прието като такова, при което сочените от ищеца в исковата молба факти са включени в хипотезата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН, която е действала към момента на предявяване на исковете. Поради това, дали хипотетично тези искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и дали това обстоятелство има значение, не е правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд по начин, обуславящ изхода на спора.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

дори да липсва специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени о адм. дела с №2385/2015г., в сила от 14.02.2017г. и №3879/2017г., в сила от 23.11.2018г. ) за преизчисляване н сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ в резултат на установено софттуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД“ и „В случаите на доставяне на електрическа енергия за битови нужди – в договорните отношения между страните (производителите на ел. енергия, електроразпределителните дружества и крайните клиенти), прилагат ли се разпоредбите на специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) и издадените по делегация и посочени в този закон подзаконови актове или се дерогират от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)“. Според касатора, въпросите са от значение за точното прилагане на закона, като поддържа, че решението е и очевидно неправилно поради неправилно преизчисляване на цената на доставената ел. енергия и в противоречие с Директива №2006/32/ ЕО от 5 април 2006г, Директива №2009/72/ ЕО от 13. Ю. 2009г. и правилата за защита на потребителите.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„Кои действия на длъжника, преодоляващи последиците на предходното увреждащо действие или сделка, погасяват възникналото материално преобразуващо право по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, респ. чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Необходимо ли е последващото действие да заличи последиците (евентуално с обратно действие) или е достатъчно съвкупният ефект от двете действия – увреждащото и поправителното, да е неутрален или положителен спрямо интересите на кредиторите на несъстоятелността с аргумента, че исковете са отхвърлени само и единствено поради това, че въззивната инстанция е съобразила последващата сделка по покупко-продажба на същите вещи от 07.10.2016г., в резултат на което е отхвърлила исковете по съображения за отсъствие увреждане за кредиторите.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За естеството на писмените материали и разпределението на доказателствената тежест за установяване изготвянето на писмени материали за общото събрание на акционерите по чл. 224, ал. 1 ТЗ при упражняване на правото на глас по чл. 221, т. 10 ТЗ.