на работодателска целесъобразност; освен това липсват твърдения и данни касаторът да е поискал да бъде преназначен на друга свободна длъжност, и работодателят да е отказал, което да опровергае изискването за добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ при изпълнение на задълженията по колективния трудов договор. С молба от 15.02.2022 г. ищецът е уточнил, че претендира обезщетение за целия период за времето за оставане без работа, но за не повече от шест месеца. При тези данни въззивният съд приема, че решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за разликата над 7210 лева до размера от 11112 лева, и за периода 29.09.2021 г.-29.11.2021 г., не е недопустимо, тъй като е поставено по искане, каквото е било предявено. Въззивният съд достига до извода, че предявеният иск за отмяна на уволнението и обусловените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са неоснователни, както е приел и първоинстанционният съд, поради което е потвърдил първоинстанционното решение.