Поради явна необоснованост на решаващите изводи по предмета на спора, водещи до превратно приложение на закона и съществени нарушения на логическите правила при прилагане института на придобивната давност по чл. 70 ЗС.
Обстоятелството, че в подаденото заявление заявителят се е вписал като наследник на едно лице, но е представил документи, легитимиращи единствено него като собственик, равнозначно ли е на липса на заявление за възстановяване на собствеността в полза единствено на заявителя и пропуснат срок по чл. 11 ЗСПЗЗ?
За задължението на съда да събере и обсъди правнорелевантните за спора доказателства.
Дали не е очевидно неправилен извода на съда, че във всички случаи преди одобряване ПНИ липсва годен обект на вещни права и едва след одобряването му се създава яснота за възможността за придобиване на правото на собственост чрез възстановяване на правото по реда на ЗСПЗЗ, изкупуване по реда на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ и пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, както и посредством други придобивни способи и от правни субекти, различни от лицата, посочени в пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ?
Завършен ли е фактическият състав на процедурата по отмяна на отчуждаването по реда на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., в случай че единият наследник на отчуждения собственик е придобил идеални части от собствеността върху получения в обезщетение имот, след като е инициирал производство по реституция, приключило с влязло в сила решение за отмяна на отчуждаването, и трето лице ли е той по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗВСВНОИ.
С оглед оплакванията в касационната жалба за задълженията на въззивния съд, като съд по съществото на спора, да се произнесе в рамките на предмета на сезиране, очертани от въззивната жалба и ограничението по чл. 269, изр. 2 ГПК, като във връзка с тези оплаквания извърши проверка и по допустимостта на въззивното решение.
Очевидно неправилен ли е изводът на съда, че невписан констативен нотариален акт, издаден въз основа пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, е негодно доказателствено средство за твърдяното придобивно основание? (По положителен установителен иск за собственост против Община Казанлък)
Частен земеделски имот, за който няма данни да е отнеман юридически или фактически, може ли да бъде придобит по давност от физическо лице, установило владението въз основа на частен писмен договор за покупко-продажба, и за него приложима ли е забраната по чл. 86 ЗС и чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ?
Направеният извод от въззивния съд, че липсата на правен интерес при иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се обуславя от завършване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ по отношение и на двете насрещни страни по спора, е очевидно неправилен и несъответен на посочения от закона предмета на спора по този иск.
1. Получаването на парична сума от собственика на недвижим имот и липсата на данни за връщането й, следва ли да се приеме като съгласие от негова страна за наличие на облигационно отношение по смисъла на ЗЗД, изразяващо се в договор за наем между тези страни?
2. Определя ли законовата разпоредба на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП с кого да бъде сключен договорът за наем като условие за сключване на приватизационния договор?
(По иск за прогласяване на нищожността на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД на договор за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен имот, по силата на който на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОбП /отм./ едноличен търговец е закупил от Столична Община общински нежилищен имот, стопанисван от район „Триадица”)