Когато несамостоятелни реални части от един поземлен имот са продадени на различни собственици, настъпва ли придобиване на идеални части от вещта въз основа на конверсия на прехвърлителната сделка, и следва ли съдът да признае правото на собственост върху идеалната част на всеки от тези приобретатели и как следва да определи размера на идеалните части?
Може ли съдът, при преценката за наличие на съсобственост, да приеме придобиване по давност на реална или идеална част от недвижим имот, ако своевременно в процеса пред първата инстанция не е направено позоваване на настъпил ефект от придобивна давност от всички страни в процеса?
Държането на реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията за самостоятелен имот, винаги ли води до придобиване чрез конверсия на идеална част от имота срещу останалите съсобственици в резултат на изтекла придобивна давност, и следва ли да се установят всички елементи на владението?
Следва ли страната, която се позовава на конверсия на вещно правна сделка, да даде правна квалификация на същата, или е достатъчно страната да е посочила факти, от които според нея произтичат правата по конвертираната сделка, а задължение на съда е да даде правна квалификация на фактите и посочи приложимата правна норма?