от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Очевидна неправилност на решението поради неприлагане на императивна правна норма (чл. 115, ал. 1, б. в ЗЗД).
1/. може ли въззивният съд да се позове на прието в изпълнителното производство заключение на вещо лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото и с назначената в първоинстанционното производство експертиза; 2/. следва ли въззивния съд да изложи мотиви защо приема заключение на оценителна експертиза, която е изготвена за целите на друго производство; 3/. може ли въззивния съд да основе решението си само на избрани доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля.
По съмнение за допустимостта на въззивното решение. (По иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА на реална част от недвижим имот)
1. Относно пределите на правораздавателен контрол на въззивната инстанция; 2. Относно разграничаване между сделка, сключена при заобикаляне на закона и привидна сделка, и необходимостта от разкриване на характеристиките на разкритата сделка; 3. За задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, тоест прикритите отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения; 4. Относно възможността за прилагане разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС при сделка на замяна с определени индивидуално движими вещи; 5. За връзката между исковете по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД относно възможността за разкриване на симулацията на база косвени доказателства, както и въпроса за установяване на действително уговорените условия на десимулативната сделка, конкретно следва ли цената на придобиване на дадената в замяна индивидуално определена вещ да бъде и приета като цена по прикрит договор за продажба. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и предл. трето ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение.
Следва ли изявлението на кредитора за даване на допълнителен „подходящ“ срок, поискан от длъжника, за изпълнение на забавени строително – монтажни работи по ненаименуван договор, съчетаващ елементи на договор за учредяване на вещно право на строеж и на договор за изработка, да бъде тълкувано като такова по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, доколкото последната норма е възпроизведена в текста на изявлението, или е приложимо правилото на чл. 20 ЗЗД, според което трябва да се търси действителната обща воля на страните, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?
Съществува ли задължение на въззивния съд при произнасяне по негаторен иск да назначи служебно съдебнотехническа експертиза за определяне на необходимата за обслужване площ на сградата, когато е налице разделна собственост на дворното място и сградата, за да се установи каква е прилежащата площ, в рамките на която суперфициарният собственик има правото да ползва имота?
Поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение и по-конкретно – за преценката дали е редовна исковата молба, с която е сезиран съдът.
За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички възражения и доводи на страните, свързани с твърденията им.
Може ли въззивният съд едва с решението си да заяви, че отказва да цени доказателства, събрани от първата инстанция преди да бъде обезсилено постановеното от нея решение поради неучастието на необходим другар и длъжен ли е в този случай съдът при новото разглеждане на делото в първата инстанция да повтори процесуалните действия по събиране на доказателства, извършени преди обезсилването?
1. Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, пар.1 и т. 1, б. в Приложението към чл. 3, пар.3 на Директива 93/13/ЕИО национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутния риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага и 2. При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервна валута, в случай, че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на блокираната валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервна валута.