относно приложението на разпоредбите на чл. 126, ал. 1 и чл. 130 ГПК. В изложението за допускане на касационно обжалване се оценяват негативно действията и мотивите на съда за постановяване на обжалваното определение, но липсва конкретно формулиран правен въпрос и обосновка на изтъкнатите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се също, че определението е недопустимо и очевидно неправилно.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
1. Нарушен ли е принципът по смисъла на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка; 2. Нарушен ли е принципът за установяване на истината при противоречиви свидетелски показания, когато се кредитират само някои от тях, без да се вземат предвид писмените доказателства, приложени по делото; 3. Следва ли въззивният съд да прояви активност, с оглед задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК, като не е събрал несъбрани от първоинстанционния съд доказателства и в тази връзка нарушен ли е принципът за непосредственост и публичност при разглеждане на делото по смисъла на чл. 11 ГПК; 4. Нарушени ли са принципите за установяване на истината и служебното начало при противоречиви свидетелски показания, когато се кредитират само някои от тях, без да се призоват като свидетели други лица, за които има данни, че са били свидетели на спорните факти по делото. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
е от обуславящо значение за крайния изход на спора, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително и сочената такава от касатора, тъй като при произнасянето си въззивният съд е съобразил фактите, имащи значение при преценката му за съществуването на предпоставките за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а те са наличието на неприключило производство по друго дело, образувано пред СРС, имащо значение за правилното решаване на спора по чл. 108 ЗС.
За начина на възстановяване на запазената част на наследник, накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя, е налице съдебна практика по приложението на закона, в която се приема, че решаването му изисква освен конкретните изчисления и преценка дали наследникът може да получи от останалия в наследството на наследодателя чист актив имущество, на каква стойност е то и дали съответства на стойността на запазената му част.
не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не кореспондира с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е приел, че за ищеца – застраховател е възникнало регресно вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ предвид безспорния по делото факт, че той е изплатил на правоимащите лица присъдените им с влязло в сила решение обезщетения по повод на предявени преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Липсата на доказателства за получени лично от взискателя по изпълнителното дело суми е констатирана единствено във връзка с произнасянето относно началния момент на погасителната давност за вземането на застрахователя, произтичащо от суброгирането в правата на обезщетения наследник Г. П., не и във връзка със самото възникване на регресното вземане, по което не е имало спор в процеса. Вторият въпрос в изложението е от значение за правилността на обжалваното решение, в частност – на извода на въззивния съд, че при изплатени в полза на няколко лица, въз основа на самостоятелни изпълнителни листове и в рамките на образувани срещу застрахователя отделни изпълнителни дела, суми за обезщетения началото на погасителната давност за регресното вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ следва да се преценява към датата на първото плащане по отношение на всяко правоимащо лице, а не към датата на първото извършено от застрахователя плащане, без значение за кой от правоимащите е било предназначено. Според т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не се допуска.