Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

от

прилагат ли се по аналогия разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и чл. 50, ал. 2 ЗНА относно тълкувателните решения, постановени по реда на чл. 124 ЗСВ; от кой момент действа тълкуването, дадено с тълкувателни решения по реда на чл. 124 ЗСВ и от кой момент поражда действие отмяната на Постановление №3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС и прилага ли се за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди то да бъде отменено. Относно последния въпрос поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплакване за неспазване на нормата на чл. 235, ал. 2 ГПК, което не може да бъде обсъждано в производството по чл. 288 ГПК, в чиито рамки съдът не проверява правилността на обжалваното решение, включително дали е постановено при спазване на процесуалните правила. Прегледът на мотивите на обжалваното решение не дава основание да се приеме тезата на касатора, че въззивното решение е немотивирано, нито че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС. Що се касае до твърдението, че окръжният съд не се е съобразил с Решение №91/1971 г. по гр. д.№73/1971 г. на ВС, ОСГК и т. 4 ППВС №7/1965 г. следва да се подчертае, че разясненията в тези два акта са постановени при действието на ГПК от 1951 г. /отм./ и понастоящем са изгубили значението си, защото производството по обжалване на първоинстанционни решения по граждански дела сега е уредено при коренно различни принципи. То не е контролно-отменително, а е въззивно и приложими са разясненията на ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и съвместимите с тях постановки на ТР №1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д.№1/2000 г. на ВКС, ОСГК. Доколкото са изгубили значението си, извършването на съпоставка между Решение №91/1971 г. по гр. д.№73/1971 г. на ВС, ОСГК и т. 4 ППВС №7/1965 г. от една страна, а от друга – произнасянето на въззивния съд, се явява лишено от смисъл при преценката за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Релевираната т. 12 ТР №1 от 17.07.2001 г. по тълк. гр. д.№1/2001 г. на ВКС, ОСГК е неотносима съдебна практика към поставения от касатора проблем, доколкото съдържа разяснения по приложението на отменения ГПК след реформата, извършена със ЗИД ГПК (ДВ, бр. 124 от 1997 г.), относно правомощията на касационната, а не на въззивната инстанция.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

относно уврежданията, причинени на ищцата, респ. – какви по вид, интензитет и продължителност са претърпените от нея болки и страдания и какъв е справедливият размер на дължимото обезщетение, съставът на въззивния съд е съобразил събраните по делото доказателства – медицинска документация, заключението по допуснатата СМЕ и гласните доказателства, въз основа на които е намерил, че при процесното ПТП на ищцата са причинени следните увреждания: травма – дифузен оток на шията двустранно с изразена палпаторна болка и силно ограничен обем на движение; хематоми и отоци на двете длани, по-изразени на двата тенара; оток на двете китки с ограничен обем на движение; хематом в областта на гърдите, започващ от лявото рамо към десен хълбок приблизително 5/2012 см.; хематом и оток на двете колена отпред с изразен препателарен посттравматичен бурсит двустранно; хематом на дясната подбедрица странично 5/2010 см; мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнание за минути, непосредствено след катастрофата; световъртеж; нестабилна походка; повръщане – всички симптоми продължили повече от 90 дни; хипотония и хипотрофия на мускулатурата на дясна мишница; намалена сила на екстензията на лява лакетна става; посттравматично стресово разстройство, свръхценностни депресивни изживявания и хипоболични прояви.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

№№1 – 5, вкл.; решение №124 от 11.11.2010 г. по т. д. №708/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение №88 от 17.06.2014 г. по т. д. №2974/2013 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №6; решение №88 от 09.07.2012 г. по т. д. №1015/2011 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №7 и ППВС №4/23.12.1968 г., решение №27 от 15.04.2015 г. по т. д. №457/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №28 от 09.04.2014 г. по т. д. №1948/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №184 от 08.11.2011 г. по т. д. №217/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №231/22.01.2018 г. по т. д. №60316/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение №23/25.03.2014 г. по т. д. №1154/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №1/26.03.2012 г. по т. д. №299/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №66 от 03.07.2012 г. по т. д. №619/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №83 от 06.07.2009 г. по т. д. №795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №104/25.07.2014 г. по т. д. №2998/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №157/28.10.2014 г. по т. д. №3040/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение №94/24.10.2012 г. по т. д. №916/2011 г. на ВКС, I т. о. – по въпроси №№8 – 12, вкл.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

се твърди, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г.- основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на втория въпрос се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди се, че решението е очевидно неправилно.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността ѝ? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата? Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №118/15.05.2012г. по г. д.№588/2011г., ІІІ г. о.; решение №241/23.10.2013г. по г. д.№3194/2013г., І г. о.; решение №108/16.05.2011г. по г. д.№1814/2009г., ІV г. о.; решение №348/16.11.2015г. по г. д.№1271/2015г., ІІІ г. о.; решение №57/08.05.2014г. по г. д.№7493/2013г., ІІ г. о.