относно валидно възникналите задължения на ищцата към ответното дружество-той следва да прецени дали безспорното нейно задължение към дружеството е погасено по давност. Посочено е, че според чл. 116, б. вЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение /ТР/ №.2/26.06.15 по тълк. д.№.2/2013 на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - като такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис на оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащане от трети задължени лица; същевременно при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки изпълнителен способ. По отношение на процесните вземания давността е прекъсната на 5.12.13 – с налагането на запор върху сметките на длъжника в „ПИБ“АД, „ОББ“АД и „Райфайзенбанк България“АД; след това на 6.12.13 и 9.12.13 и впоследствие на 14.01.14 - с вписването на възбраната в службата по вписванията. Следващото изпълнително действие, прекъсващо давността, е извършено през м.06.16 чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в „ЦКБ“АД. От друга страна доводите в жалбата, че между 12.12.13 и 3.06.16е изминал период по-голям от две години, през който не са били извършвани изпълнителни действия - поради което изпълнителното дело е перемирано по силата на закона на 12.12.15, са намерени за неоснователни. Отразено е, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява по право когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години; в случая на 14.01.14 и на 7.08.15 са извършени валидни изпълнителни действия, поради което такова перемиране по силата на закона не е настъпило. Доводите, че изпълнителните действия не прекъсват давността, тъй като съдебният изпълнител не е назначил особен представител, е намерен за необоснован-за валидно налагане на възбрани и запори не е необходимо да е назначен особен представител /освен това с молба от 12.04.17 М. Д. е представила по изпълнителното дело пълномощно, с което упълномощава адв. П. Н. да я представлява/. Следващото действие, което прекъсва давността, е предприето през м.03.18-въз основа на молба на взискателя от 19.03.18, на 21.03.18е издадено постановление за налагане на запор върху сметките на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк“АД. Поради това от 21.03.18е започнала да тече нова петгодишна давност, която към датата на предявяването на исковата молба 18.01.19 не е изтекла.