пети страната обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед противоречие с Решение №7/02.07.1992 г. по конст. д. №6/1992 на КС. По въпрос шести се поддържа допълнителният селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи се също наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК– очевидна неправилност на обжалваното определение.
за задължението на съда да изследва служебно действителността на арбитражната клауза. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на разноски.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
се твърди, че атакуваното определение противоречи на Определение №3 от 06.01.2017 г. по т. д. №2502/2016 г. на ВКС, I т. о. и Определение №16 от 19.03.2009 г. по т. д. №199/2009 г. на ВКС, I т. о.
№1; решение №174 от 19.12.2017 г. по т. д. №417/2017 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №2; решение №1/24.07.2012 г. по гр. д. №777/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №105 от 30.06.2011 г. по т. д. №944/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №129 от 12.07.2013 г. по т. д. №558/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №202 от 13.07.2012 г. по гр. д. №680/2011 г. на ВКС, I г. о., решение №453 от 03.11.2011 г. по гр. д. №634/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №502/26.07.2010 г. по гр. д. №222/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №67 от 30.07.2014 г. по т. д. №1843/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №167/26.01.2012 г. по т. д. №666/2010 г. на ВКС, I т. о., решение №81 от 07.07.2009 г. по т. д. №761/2008 г. на ВКС, I т. о., решение №121/20.12.2010 г. по т. д. №1039/2009 г. на ВКС, I т. о., решение №137/25.06.2010 г. по т. д. №888/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №170 от 15.10.2013 г. по т. д. №595/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение №215/21.03.2018 г. по т. д. №2233/2016 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №3; Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС – по въпрос №4; решение №7 от 02.07.1992 г. по конст. дело №6/1992 г. на Конституционния съд на Република България – по въпрос №5 и решение №19 от 07.08.2018 г. по т. д. №2124/2016 г. на ВКС, II т. о., решение №184 от 17.12.2018 г. по т. д. №2781/2017 г. на ВКС, I т. о. и решение №97 от 02.05.2019 г. по гр. д. №3457/2018 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос №6.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
№1; решение №174 от 19.12.2017 г. по т. д. №417/2017 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №2; решение №1/24.07.2012 г. по гр. д. №777/2010 г. на ВКС, I г. о., решение №105 от 30.06.2011 г. по т. д. №944/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №129 от 12.07.2013 г. по т. д. №558/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №202 от 13.07.2012 г. по гр. д. №680/2011 г. на ВКС, I г. о., решение №453 от 03.11.2011 г. по гр. д. №634/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №502/26.07.2010 г. по гр. д. №222/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №67 от 30.07.2014 г. по т. д. №1843/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №167/26.01.2012 г. по т. д. №666/2010 г. на ВКС, I т. о., решение №81 от 07.07.2009 г. по т. д. №761/2008 г. на ВКС, I т. о., решение №121/20.12.2010 г. по т. д. №1039/2009 г. на ВКС, I т. о., решение №137/25.06.2010 г. по т. д. №888/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №170 от 15.10.2013 г. по т. д. №595/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение №215/21.03.2018 г. по т. д. №2233/2016 г. на ВКС, II т. о. – по въпрос №3; Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС – по въпрос №4; решение №7 от 02.07.1992 г. по конст. дело №6/1992 г. на Конституционния съд на Република България – по въпрос №5 и решение №19 от 07.08.2018 г. по т. д. №2124/2016 г. на ВКС, II т. о., решение №184 от 17.12.2018 г. по т. д. №2781/2017 г. на ВКС, I т. о. и решение №97 от 02.05.2019 г. по гр. д. №3457/2018 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос №6.
За преценка на допустимостта на въззивното решение поради твърдения за нередовност на исковата молба.