Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а от преценката дали има данни, сочещи на вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.
по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а от преценката дали има данни, сочещи на вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Представляват ли запорът на вземанията по банкови сметки и запорът на движими вещи подходящи обезпечителни мерки на конститутивния иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК? (По обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК)
за задължението на въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви по правилността на основните мотиви на първоинстанционното решение и конкретно при преценка основателността на направеното възражение за прихващане по претенциите по сметки достатъчно ли е обсъждането само на свидетелските показания или те следва да бъдат обсъдени при всеобхватна преценка с останалите доказателства? При противоречие между основна и допълнителна експертиза длъжен ли е съда да посочи защо възприема един или друг вариант? Може ли съдът да основе изводите си само на избрани от него доказателства.? Не е посочена съдебна практика на ВКС, не са развити съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в какво се изразява очевидната неправилност на обжалваното решение.
По съмнение за допустимостта на въззивното решение. (По иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА на реална част от недвижим имот)
По съмнение за допустимостта на въззивното решение, предвид твърденията на ответницата и наличните данни, че в него въззивният съд се е произнесъл за първи път по претенцията на ищците за имуществени вреди от деликта, осъществен през 2018 г., по която претенция, макар да е била предявена от ищците, няма произнасяне в първоинстанционното решение. (По искове на основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, причинени в жилище, намиращо се на първия жилищен етаж от жилищна сграда, в резултат на строителство, извършено от ответницата върху покрива на жилището, изразяващо се в полагане на циментова замазка без хидроизолация върху покривната плоча на пристройка към жилищната сграда и за обезщетение за неимуществени вреди от невъзможността ищците да ползват собственото си жилище от факта, че са принудени да живеят в крайно лоши условия, стрес и притеснения във връзка с воденото дело между страните, в резултат на незаконно строителство)
длъжен ли е въззивният съд да разгледа и се произнесе по възраженията (доводите), заявени с въззивната жалба, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС, отразена в посочени определения на ВКС.
Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички направени доводи и възражения във въззивната жалба.
1. Извлечението от счетоводните книги на банка, посочено в чл. 417, т. 2 ГПК като извънсъдебно изпълнително основание, представлява ли официален свидетелстващ документ или е частен такъв?; 2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по спорния въпрос „Текстът на чл. 417, т. 2 ГПК относно извлечението от счетоводните книги на банка, посочено като извънсъдебно изпълнително основание, сочи ли на отклонение от общото правило за материалната доказателствена сила на вписванията в счетоводните книги, визирано в текста на чл. 182 ГПК?“ Твърдят, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовават се и на очевидна неправилност на определението на въззивния съд с оглед изводите на съда по въведените въпроси.