Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

Представляват ли запорът на вземанията по банкови сметки и запорът на движими вещи подходящи обезпечителни мерки на конститутивния иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК? (По обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК)

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

за задължението на въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви по правилността на основните мотиви на първоинстанционното решение и конкретно при преценка основателността на направеното възражение за прихващане по претенциите по сметки достатъчно ли е обсъждането само на свидетелските показания или те следва да бъдат обсъдени при всеобхватна преценка с останалите доказателства? При противоречие между основна и допълнителна експертиза длъжен ли е съда да посочи защо възприема един или друг вариант? Може ли съдът да основе изводите си само на избрани от него доказателства.? Не е посочена съдебна практика на ВКС, не са развити съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в какво се изразява очевидната неправилност на обжалваното решение.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

По съмнение за допустимостта на въззивното решение. (По иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА на реална част от недвижим имот)

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

По съмнение за допустимостта на въззивното решение, предвид твърденията на ответницата и наличните данни, че в него въззивният съд се е произнесъл за първи път по претенцията на ищците за имуществени вреди от деликта, осъществен през 2018 г., по която претенция, макар да е била предявена от ищците, няма произнасяне в първоинстанционното решение. (По искове на основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, причинени в жилище, намиращо се на първия жилищен етаж от жилищна сграда, в резултат на строителство, извършено от ответницата върху покрива на жилището, изразяващо се в полагане на циментова замазка без хидроизолация върху покривната плоча на пристройка към жилищната сграда и за обезщетение за неимуществени вреди от невъзможността ищците да ползват собственото си жилище от факта, че са принудени да живеят в крайно лоши условия, стрес и притеснения във връзка с воденото дело между страните, в резултат на незаконно строителство)

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

длъжен ли е въззивният съд да разгледа и се произнесе по възраженията (доводите), заявени с въззивната жалба, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика на ВКС, отразена в посочени определения на ВКС.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

1. Извлечението от счетоводните книги на банка, посочено в чл. 417, т. 2 ГПК като извънсъдебно изпълнително основание, представлява ли официален свидетелстващ документ или е частен такъв?; 2. Длъжен ли е съдът да се произнесе по спорния въпрос „Текстът на чл. 417, т. 2 ГПК относно извлечението от счетоводните книги на банка, посочено като извънсъдебно изпълнително основание, сочи ли на отклонение от общото правило за материалната доказателствена сила на вписванията в счетоводните книги, визирано в текста на чл. 182 ГПК?“ Твърдят, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовават се и на очевидна неправилност на определението на въззивния съд с оглед изводите на съда по въведените въпроси.