Съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроси на гражданското процесуално право – правен интерес, отговор на искова молба, сила на пресъдено нещо и др.
За задължението на въззивния съд да обсъди защитните доводи и възражения на страните и относимите към спора доказателства и факти.
Относно хипотезите, при които се прекъсва придобивната давност, във връзка с приетото, че отправената от праводателя на ищеца до ответника покана за предаване на фактическата власт върху процесния имот е прекъснала владението на основание чл. 81 ЗС.
При възражение за изтекла погасителна давност на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, длъжен ли е съдът да обсъди доказателства относно размера на погасителните вноски и падежа им?
не е изведен, нито е обосновано наличието на соченото основание за достъп до касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
е изведен и подадената касационна жалба. По първия въпрос се поддържа основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по втория – по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.