№1 - 3е налице трайна и последователна съдебна практика (цитираната от касатора, както и - решение №66/2.04.2015 г. по гр. д. №5813/2014 г., III г. о., решение №72/18.05.2017 г. по гр. д. №3619/2016 г., III г. о., решение №30/07.05.2019 г. по гр. д. №2125/2018 г., IV г. о. на ВКС и др.), която е съобразена от въззивния съд. Константно е приемано, че по реда на чл. 2б ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи (безпокойство, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост и др.), но не и вредите от друг деликт. Спазването на гаранцията по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса. Разумността на времетраенето на производството се преценява в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, посочени в закона и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ – сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи. При иска по чл. 2б ЗОДОВ не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на разумния срок. В практиката на ВКС е изяснено също, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.