Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

По съмнение за допустимостта на въззивното решение, предвид твърденията на ответницата и наличните данни, че в него въззивният съд се е произнесъл за първи път по претенцията на ищците за имуществени вреди от деликта, осъществен през 2018 г., по която претенция, макар да е била предявена от ищците, няма произнасяне в първоинстанционното решение. (По искове на основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, причинени в жилище, намиращо се на първия жилищен етаж от жилищна сграда, в резултат на строителство, извършено от ответницата върху покрива на жилището, изразяващо се в полагане на циментова замазка без хидроизолация върху покривната плоча на пристройка към жилищната сграда и за обезщетение за неимуществени вреди от невъзможността ищците да ползват собственото си жилище от факта, че са принудени да живеят в крайно лоши условия, стрес и притеснения във връзка с воденото дело между страните, в резултат на незаконно строителство)

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се въпрос, кога едно наказателно производство се явява определящо за граждански права и задължения по смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС по отношение на лице, пострадало от престъпление, както и какви са критериите, по които се определя дали едно наказателно производство е продължило извън разумния срок.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Следва ли изявлението на кредитора за даване на допълнителен „подходящ“ срок, поискан от длъжника, за изпълнение на забавени строително – монтажни работи по ненаименуван договор, съчетаващ елементи на договор за учредяване на вещно право на строеж и на договор за изработка, да бъде тълкувано като такова по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, доколкото последната норма е възпроизведена в текста на изявлението, или е приложимо правилото на чл. 20 ЗЗД, според което трябва да се търси действителната обща воля на страните, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страната, допустими и относими към предмета на спора, фактите на които се основават и доказателствата към тях, твърди противоречие на въззивното решение с решение №222/27.03.2018г. по търг. д. №505/2017г. на II ТО; решение №8/19.01.2018г. по търг. д. №2435/2016г. на II ТО; ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г. и ППВС №1/1983г.; ТР №1/04.01.2001г. по гр. д.№1/2000г. на ОСГК; решение №212/01.02.2012г. по търг. д. 1106/2010г. на II ТО; решение №17/23.07.2014г. по търг. д. №811/2012г. на II ТО; решение №111/03.11.2015г. по търг. д. №1544/2014г. на II ТО и др.. По въпроса 2. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотеза на пряк иск срещу застрахователя, твърди противоречие с разясненията, дадени в т. 19 ТР №1/04.01.2001г. по гр. д.№1/2000г. на ОСГК, с ППВС №4/1968г. и с решение №104/25.07.2014г., по търг. д.№2998/2013г. на I ТО, решение №157/28.11.2014г. по търг. д.№3040/2013г. на II ТО, решение №2015/ 03.02.2017г. по търг. д.№2908/2015г. на I ТО на ВКС.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, вкл. направените от страните признания за релевантни за спора факти? (По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка по договор за паричен заем между физически лица)