Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Облигационно право

Съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроси на облигационното право – сделки, представителство, договори – продажба, наем, изработка, изпълнение, отговорност, солидарност, неустойки и др.

Облигационно право

Съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроси на облигационното право – сделки, представителство, договори – продажба, наем, изработка, изпълнение, отговорност, солидарност, неустойки и др.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

при някоя от хипотезите по т. 1 - т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 ТР №1/2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, т. е. въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Като израз на диспозитивното начало, провъзгласено в чл. 6 ГПК, ксасаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалвания акт. Касационният съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението или от касационната жалба, може само да го уточни или конкретизира, което е израз на служебното начало, провъзгласено в чл. 7 ГПК. Непосочването обаче на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат наличието на посоченото допълнително основание от изчерпателно уредените по т. 1- т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Поради непосочване на правен въпрос, неможе и да се преценява дали е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Затова не се допуска касационен контрол.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

- учредената договорна ипотека върху собствен поземлен имот разпростира ли действието си и върху предвидените за построяване в този имот сгради и обекти, когато за тях има одобрен проект и запазва ли се действието й, ако учреденото право на строеж за сградите и/или отделни самостоятелни обекти в ипотекирания имот е било прехвърлено на трети лица преди изграждането им на фаза груб строеж, отговор на който е даден в решенията по гр. д.№238/2022г. и гр. д. №370/2022г. на 4 г. о. на ВКС по идентични спорове. Разрешението в цитираните актове на ВКС не е в противоречие с практиката, установена с решението по гр. д.№5059/2013г. на 1 г. о. на ВКС, споделена и в последващите решения по гр. д.№1069/2014г. на 4 г. о., по гр. д.№4514/2013г. на 3 г. о., по гр. д.№646/2014г. на 2г. о., по гр. д.№3424/2014г. на 3 г. о. - когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако при сключване на договора е постигнато съгласие ипотеката да има действие спрямо бъдещите приращения. Същевременно изводите на въззивната инстанция са в съответствие с отговора на правния въпрос, даден в идентична на настоящия спор хипотеза. Следователно, първият поставен в изложението въпрос е разрешен в съответствие с установената практика на ВКС, която приема, че когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, тя разпростира действието си и върху бъдещите приращения в имота, респ. новопостроени по време на действие на ипотеката сгради, ако при сключване на договора е постигнато съгласие обезпечението да има действие и спрямо тези приращения, още повече ако ипотеката обезпечава отпускане на кредит за застрояване на имота (каквато е разглежданата хипотеза). Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос произтича от неговата хипотетичност. Въззивната инстанция не се е произнасяла по него. Извод на касатора, а не мотиви към обжалвания акт е и твърдението към въпроса, че съставът на САС е приел, че учредяването на ипотека върху правото на строеж от собственика на терена е идентично с учредяването на ипотека от собственик на терен върху постройки, които възнамерява да изгради в него. Въпросът е и извън предмета на делото, по което не е спорно, че правото на строеж върху обекта, ипотекиран с договора за ипотека по одобрения инвестиционен проект и този предмет на договора за покупко- продажба, е един и същ. Като допълнителна предпоставка касаторът цитира решението по гр. д.№4514/2013 г. на 3 г. о. на ВКС без да твърди противоречие на обжалвания акт с него, т. е. отсъства и ясно въведена допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Допустимо ли е съдът да приеме клауза от договор за кредит за неравноправна, без да е посочил как е стигнал до този извод, на какво се основават правните му изводи и без да посочва съответната приложима законова разпоредба?; 2/ Допустимо ли е съдът да основава правните си изводи за неравноправност само и единствено на база приета експертиза по делото, която констатира, че има промяна на съответните компоненти по договора за кредит или следва да съобрази и вземе предвид всички, събрани в хода на производството доказателства? – допълнителният селективен критерий е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с т. 19 ТР №1/04.01.2001г. по тълк. дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС, ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985г., както и с решенията по т. д.№34/2013 г. на ІІ т. о. и гр. д.№1321/2018г. на ІV г. о. на ВКС; 3/ При установяване на извършени капитализации на главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси, застраховки и други, следва ли съдът да прогласи цялото допълнително споразумение за нищожно или само клаузата, отнасяща се до капитализация на лихви, с оглед на това, че в практиката на ВКС е прието, че капитализирането на други суми, различни от лихва – е действително?; 4/ Нищожна ли е капитализацията, извършена с допълнителни споразумения към договора, на просрочени главница, такси, комисионни, застраховки, произтичащи като задължение от договор за банков кредит? Следва ли от капитализираните суми да бъдат премахнати единствено и само лихвите, а за останалите суми капитализацията да се приеме за действителна?; 5/ Може ли съдът да приложи всички останали клаузи от едно допълнително споразумение, въпреки че е приел клаузата, в която са уредени предпоставките, от които зависи валидното изпълнение на споразумението, за неравноправна? – допълнителният селективен критерий се обосновава идентично, поради противоречие с приетото в т. д.№1504/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС; 6/ Може ли, посредством тълкуване действителната воля на страните по чл. 20 ЗЗД, да бъде изведена волята на длъжника / длъжниците за направено признание на дълга, инкорпорирано в клаузите на допълнителното споразумение към договор за кредит? –въпросът обосноваван също в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в ТР №4/2019 г. по тълк. дело №4/2017 г. на ОСГТК на ВКС;7/Каква е разликата между капитализация на просрочени лихви и анатоцизъм? и 8/ Може ли да се приеме, че от сключването на няколко последователни договора за кредит, с една и съща банкова институция, следва да се презумира знание на кредитополучателите за параметрите по договорите, което от своя страна да доведе до отпадането на евентуалната неравноправност на клаузите им, като в този случай какви доказателства следва да бъдат събрани? - поседните два въпроса, както и всички предходни са обосновавани с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- значение на отговора им за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

/ относно действителността и законосъобразността на решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР /, което е предпоставяло спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно ТР №1/09.07.2019 г. по тълк. дело №1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото правните изводи на въззивния съд се основават на приложението на решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР, то те се основават на един невлязъл в сила индивидуален административен акт, тъй като валидността на цитираното решение е предмет на висящ пред ВАС спор. В евентуалност се оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във връзка с пар. 17 ПЗР ЗИД на ЗЕВИ / обн. ДВ бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г. /. Според страната неправилно съдът е възприел изменението на законовата разпоредба от м. юли 2015г. и счел, че за произвежданата от него електрическа енергия, с оглед това изменение, е приложима единствено цената по т. 8 от Решение №Ц–10/2011 г. на КЕВР, без да извърши анализ на отношенията между страните, предходно на изменението. Считано от влизането му в сила от 24.07.2015 г., количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на допълнителен критерий - нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/, но без да се променят самите преференциални цени. Съображенията на касатора са, че нито в текста на закона, нито в подготвителните за същия документи, са налични данни законодателят да е възнамерявал да промени прилаганата до момента методология по приложението и на двете преференциални цени към един и същ производител на енергия от възобновяем източник вятър - съответно по т. 8 и т. 9 на Решение №Ц - 10 на КЕВР / при работа до и над 2250 часа на година /. Не е обоснован, според страната, извода, че съществувалите предходни отношения и практики между страните следва да отпаднат след измененията, след като самият договор / чл. 18, ал. 3 и ал. 4/ съдържа уговорка за приложението на две отделни преференциални цени, по които да се фактурира произведената електроенергия в рамките на една календарна година. Акцентира на липсата на нормативен административен акт, определящ индивидуализиращия критерий, по който всеки от енергийните източници да може да бъде отнесен към едната или другата група производители на електрическа енергия от вятър - до и над 2 250 ефективни часа за календарна година, както и на фактическата възможност една и съща електроцентрала да премине от една в друга група в рамките на годината. В този смисъл се цитира практика на Върховен административен съд, с която касаторът намира, че въззивният съд е следвало да се съобрази, както и с правните последици от отмяната на т. 1.7 от Решение №СП – 1 на КЕВР, за частноправните отношения между страните по спора – окончателна и спрямо всички отмяна. В този смисъл и поради невлязлото в сила решение №СП – 5 на КЕВР, съдът, според страната, е следвало да съобрази, че към момента на произнасянето му липсва определено по надлежния ред и приложимо НСПЕ, въз основа на което ответникът да е отказал заплащането. Следвало е, поради това, съдът да съобрази и междувременно прогласената нищожност на това решение, във връзка с което е претендираното от ищеца спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в сила на решението за обявяването й. Нещо повече, според касатора, на основание чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК въззивният съд е следвало сам да се произнесе по действителността на индивидуалния административен акт – Решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР. Сочат се допуснати от съда съществени процесуални нарушения – непроизнасяне по всички правни доводи на страната, свързани с приложимостта на механизма, залегнал в сключения между страните договор, както и за несъстоятелността на позицията на НЕК – след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ от м. юли 2015 г., на която се основава аргументацията на ответника. Касаторът счита, че въззивният съд е изхождал от напълно погрешна изходна позиция – че спорът е дали ответникът следва да изкупува по преференциални цени цялото произведено количество електроенергия, докато спорът в действителност е коя стойност на НСПЕ и по какъв механизъм следва да се приложи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– дали е възможно при поставен обезопасителен колан да настъпи не просто счупване – двустранно - на множество ребра на ищцата, а счупване на няколко места на едно ребро / по две линии – на 6,7,8 ребра вляво и на 5,6,7,8,9 ребра вдясно, вкл. с разместване /. Несъобразено е и положението, в което е установен предпазния колан на място - прибран, доколкото не е коментиран изобщо протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума от същото. Съображенията на съда, основани на тезата че ако не би ползвала предпазен колан, ищцата е щяла да претърпи много по-сериозни нарушения, според страната са произволни и неподкрепени с експертен извод, какви по-сериозни от действително претърпените увреди същата е могла да претърпи. Необоснован се счита и експертният извод, на който се позовава съда, че всички получени травми, извън тази на лява подбедрица, са получени от механичното въздействие на колана върху гръдния й кош и коремната област. С последното, според касатора, е невъзможно да се обяснят множеството счупвания на гръдния кош двустранно и преди всичко тежкото нараняване на вътрешни органи. Според касатора, в хипотеза на неизяснена фактическа обстановка въззивният съд и сам е бил длъжен да допусне повторна КМАТЕ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по отношение на предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право