Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Облигационно право

Съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроси на облигационното право – сделки, представителство, договори – продажба, наем, изработка, изпълнение, отговорност, солидарност, неустойки и др.

Облигационно право

Съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроси на облигационното право – сделки, представителство, договори – продажба, наем, изработка, изпълнение, отговорност, солидарност, неустойки и др.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Следва ли правата на обезщетение не дете на починал при ПТП поради неабсолютния си характер, при наличие на конкретни факти за емоционална връзка, да се тълкува в полза на застрахователя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди и тяхната релевантност за справедливия размер на обезщетение, се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на обезщетението?; 2/ Длъжен ли е съдът да търси справедлив и точен паричен еквивалент на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?; 3/ Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответника срещу първоинстанционното решение на уважаване на иска за разликата над 10 000лв. до 40 000лв. С оглед приетия от първоинстанционния съд размер на справедливото обезщетение от 80 000лв. и приетия размер на съпричиняване от страна на пострадалия в степен на 1/2, застрахователното дружество е обжалвало единствено правилността на извода за размера на справедливото обезщетение, поддържайки, че искът е основателен за сумата 10 000лв. С въззивното решение е счетено, че справедливото обезщетение е в размер на 60 000лв., а съпричиняването следва да бъде отчетено в степен от 20 %, независимо, че оплаквания и възражения срещу размера на определеното съпричиняване застрахователят не е въвел, т. е. въпросът по приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е бил въведен в пределите и обхвата на въззивното производство, тъй като въззивната жалба на ищеца е върната с влязло в сила определение. Отсъства основание за преценка въззивното решение да е очевидно неправилно с оглед изложените от съда мотиви относно размера на съпричиняването. Въззивната инстанция е акцентирала на обстоятелството, че същественото нарушение на пострадалия е това по чл. 137а ЗДвП - непоставянето на обезопасителен колан. По отношение на избраната от този водач скорост на движение е приела, основавайки се на заключението на експерта, че превишаването на максимално допустимата за съответния пътен участък скорост (изчислена на 58,7 км/час спрямо допустимата от 50 км/час), не е от изключително значение за избягване настъпването на ПТП, а единствено за тежестта на удара. Въззивната инстанция е преценила от значение и факта, че другият участник в пътното произшествие - товарен автомобил, при излизане от бензиностанция, освен че е нарушил забраната със знака „Стоп“, не се е съобразил и с другия задължителен указателен знак Г2 - “Движение само надясно след знака. Обосновала е, че ако товарният автомобил беше продължил движението в дясната пътна лента (с посока към [населено място]), сблъсък между двете превозни средства не би настъпил. В този смисъл е отчела, че поведението на ищеца като водач на лекия автомобил с отнето предимство за движение по пътя, е условие за вида и степента на увреждането, без да е пряка причина за вредоносния резултат, настъпил в резултат на деянието на прекия причинител. Тези изводи не могат да бъдат определени като изградени в нарушение на правилата на формалната логика. Ако направените от съда заключения не следват от изложените в подкрепа на същите аргументи, както счита касаторът, това не обосновава извод за очевидна неправилност, а води до необоснованост на правните констатации съобразно приетите за установени по спора факти. При довода си за очевидна неправилност, аргументирана с възприемането от въззивната инстанция на две тези, които според касатора „напълно си противоречат“, страната не държи сметка за констатациите в приетата по делото комплексна експертиза, че от гледна точка на поведението на водача на л. а. Д.“, удар не би настъпил само ако скоростта на движение на този автомобил е била под максимално разрешената скорост от 50 км./ч. Същевременно изводите на въззивната инстанция са в посока, че избраната от увредения водач скорост на управление, не е пряка причина за настъпването на сблъсъка с товарния автомобил. Не е основание да бъде квалифицирано като очевидна неправилност и несъобразяването от въззивната инстанция на обстоятелството, което настоящият състав констатира - че тя не е била сезирана с искане за намаляване на размера на приетото от първоинстанционния съд съпричиняване, но на практика е постановила такова. Това обаче не води до недопустимост на обжалваното решение. Същевременно довод за очевидна неправилност поради несъобразяване от въззивната инстанция на пределите на въззивното произнасяне от заявеното в жалбата не е въведен от касатора. Проявлението на очевидната неправилност следва да бъде ясно обосновано и мотивирано от обжалващия. Този порок не подлежи на служебно установяване от касационната инстанция. Констатираното нарушение на процесуалните правила, допуснато от въззивната инстанция, е за неправилност по чл. 269, предл. последно ГПК, която може да послужи като обща предпоставка за касационен контрол само при наличието на надлежно въведен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, какъвто не е формулиран. Поставените в изложението въпроси, чрез които се иска осъществяване на факултативния касационен контрол касаят единствено приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на конкретния за спора справедлив размер на застрахователното обезщетение. По делото е установено, че ищецът е получил счупване на две места на капачката на лявото коляно, пукване на големия пищял на лявата подбедрица в горна част, хематом над капачето на лявото коляно. Проведено е консервативно лечение като е поставена гипсова имобилизация на левия долен крайник за 45 дни, след което е била наложена ортеза за 30 дни. Възникналите неудобства са били свързани основно с ограничените движения на левия долен крайник в областта на коляното, свързани първоначално с имобилизацията на крайника и носене на ортеза, използване на помощни средства до средата на м. септември 2022г. По експертното мнение на вещото лице - медик най- изразени болки и страдания пострадалият е изпитвал през първите 4-5 седмици след претърпяното ПТП. При извършваните периодични прегледи е установявано, че коляното е оточно, с палпаторна болка, разпространяваща се към лява подбедрица, атрофия на мускулите и подбедрицата, ограничени движения. Вещото лице е установило, че са налице артрозни изменения под капачката на коляното и артрозна деформация на колянната става, които ограничават сгъването в ставата. При тези безспорно установени факти отсъства основание за преценка въззивният съд да се е отклонил от указанията в ППВС №4/1968г. и формираната по приложението му съдебна практика. Съставът на апелативния съд е изложил самостоятелни мотиви, въз основа на които е приел по-нисък по размер паричен еквивалент за овъзмездяване на претърпените от ищеца болки и битови неудобства, при преценката на конкретните за спора обстоятелства във връзка с телесното увреждане на ищеца и неговите последици - ограничение в придвижването.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„ е формулирала въпрос №******говора на исковата молба възражение за съпричиняване срещу пострадалото/ претърпялото вреди лице/ собственика на увредената вещ/, а срещу трето лице, което не е страна в процеса и в случая не се явява пострадало лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че следва да изясни/поясни/ уточни възражението си за съпричиняване.“ Страната е направила кратко оплакване за неправилност на акта, поради твърдяно неотчитане на допуснато процесуално нарушение от страна на първостепенния съд, който в доклада си дал указание, че ответникът следва да докаже съпричиняване от водача на специализирания автомобил, като с решението си приема това възражение неправилно насочено. Касаторът е изброил и съдебна практика, която според него съдържа указания- когато твърдените факти не са достатъчно конкретни и неясни да бъде указано същите да бъдат изяснени. Разгледано накратко, в контекста на оплакване за неправилност на акта, е и задължението на съда да поставя уточняващи въпроси. Поставени са въпросите – 2/ „ Представлява ли съществено процесуално нарушение пропускът на съда да изясни и определи на фаза предварителен доклад правната квалификация на направеното с отговора на ИМ възражение за съпричиняване и да се изяснят фактите, въз основа на които се прави това възражение за съпричиняване и 3/ „ Налице ли е пропуск да се въведе материално правно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че в отговора на исковата молба заинтересованата страна е използвала израза „ съпричиняване, но не е посочила, че същото е било извършено от пострадалото лице, а от друго / трето по смисъла на закона. Посочено е общо и лаконично, че тези въпроси, освен че били разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС, имали и „съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Страната е поставила и въпроси определени от нея като „ материалноправни“, а именно – 4/“Представлява ли небрежност, лекомислие и/или самонадеяност от страна на собственика на МПС, претендиращ понесена материална вреда… предоставянето на същото за превоз от трето лице- превозвач, чийто автомобил няма документ за преминат технически преглед..“,5/ „Следва ли към 17.10.2015г. при извършване превоз на товар, чиято допустима маса/ на автомобила и товара/ е надвишавала 3500кг., превозът да се извърши от лицензиран превозвач..“ и 6/ „Допустимо ли е заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по задължителна застраховка гражданска отговорност на лице което няма документ за собственост на увреденото МПС и това МПС не е валидно регистрирано на територията на Република България.“ Лаконично е посочено, че изложеното обуславяло и очевидна неправилност на решението. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Когато констатира неравноправни клаузи в договора за банков кредит, длъжен ли е съдът да постанови диспозитив за обявяването им за нищожни, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК? Когато има няколко неравноправни клаузи следва ли съдът да установи тяхната обща тежест, за да прецени дали има основание да приеме за нищожен целия договор или може да ги разглежда поотделно?; 2/ Длъжен ли е съдът да се произнесе с решението си по всички направени от страната възражения, касаещи неравноправни клаузи и има ли противоречие със задължението му за служебна проверка за наличието на такива клаузи в договора за кредит?; 3/Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да се съобрази с настъпилите законодателни промени, свързани с регулирането на кредитната дейност или е ограничен да разгледа спора единствено в рамките на клаузите, установени в договора за кредит?; 4/ Длъжен ли е съдът да съобрази в решението си практиката на СЕС и дадените в нея препоръки за изясняване на спорния предмет относно неравноправни клаузи?; 5/ Когато ищецът се позовава не на предсрочна изискуемост на кредита, а на неизпълнение при изтичане срока на договора, може ли ответникът – длъжник да се позове на такава предсрочна изискуемост, ако има интерес от това? По първи и пети въпрос касаторите се позовават на допълнително основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по другите въпроси – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: по втори въпрос - противоречие с решение №145/05.08.2021г. по гр. д. №1178/2020г. на ВКС, IV г. о. и др.; по трети въпрос - с решение №178/13.05.2011 г. по гр. д. №984/2010 г. на ВКС, III г. о., решение №117/21.05.2013 г. по гр. д. №20/2013 г. на ВКС, II г. о., по четвърти въпрос – с ТР №3/2016 г. на ОСНК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е бланкетен и не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Счита, че не е доказана и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация, тъй като цитираните от касатора решения на ВКС са постановени при различна фактическа обстановка и са неприложими към процесния казус. Твърди, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за задължението на съда, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на принципа за справедливостта по чл. 52 ЗЗД, като се поддържа, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.II от ППВС №4/23.12.1968 г.; т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005 г. по т. д. №3/2004 г. и т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Поставя се и въпроса как се определя и какво и съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като се поддържа допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №241 от 16.11.2012 г. по гр. д. №1618/2011 г. на III г. о.; решение №50286 от 10.01.2023 г. по гр. д. №596/2023 г. на IV г. о.; решение №87 от 31.05.2021 г. по гр. д. №1620/2020 г. на IV г. о. и решение №23 от 3.02.2009 г. по гр. д. №816/2008 г. на V г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий; 2/ Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед на търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост; 3/ Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинени телесни увреждания в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип; 4/ Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми съобразно нарастващата инфлация в страната; 5/ Към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителния характер на законната лихва; 6/ Кои са предпоставките на чл. 51, ал2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и необходимо ли е приносът на пострадалия да бъде доказан при пълно и главно доказване от страната, която го е въвела; По първите три въпроса относно приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД, се поддържа допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВС и на ВКС – т. II на ППВС №4/1968 г., както и на казуална практика на ВКС /изрично посочена в изложението/ по приложението на чл. 52 ЗЗД. По четвърти и пети въпрос се поддържа освен допълнителния критерий на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като се сочи конкретна съдебна практика на ВКС, така и този по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като последния е обоснован с необходимостта от осъвременяване на практиката с оглед промените в обществените условия – честотата на увреждания от претърпени ПТП и необходимостта от получаване на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, чиито размер следва да бъде съобразен и с икономическата конюнктура в страната. По последния въпрос се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практика на ВС и на ВКС – т. 7 на ППВС №17/1963 г., както и на съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК / изрично посочена в изложението/, в които се застъпва становището, че за отчитане на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, не е достатъчно да се предполага причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а е необходимо да е доказано конкретно поведение на пострадалия, с което същият е допринесъл обективно за резултата, създавайки условия или улеснявайки неговото настъпване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право