не се открива противоречие с Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК и посочените Решение №91/21.04.2016г. по гр. д. №4497/2015г. на ІІІ г. о, Решение №102/25.11.2016г. по гр. д. №1055/2016г. на ІІІ г. о. и Решение №218 от 02.01.2019г. по гр. д. №2033/2018г. на ІІІ г. о. От една страна сочените от касатора оплаквания, обосноваващи въпроса, са твърде общи: за липса на отговор на възраженията в жалбата (непосочено кои), за липса на преценка на относимите доказателства (непосочено кои) и игнориране на техническата документация на строежа, за непроследяване хронологията на извършените сделки с обекти в жилищната сграда, водещи до възникване на етажна собственост, момента на преустройство на общи части в жилище и изискванията на действащия благоустройствен закон. От друга страна, видно от мотивите на съда, че е даден изричен отговор на възраженията на ищеца-въззивник, като включително е изтъкната вътрешната противоречивост на тезите му; също така съдът е извършил преценка на доказателствата. Вярно е, че не е проследена цялата хронология на сделките, каквато се съдържа в първоинстанционното решение, но съдът правилно е установил, че ищецът е собственик понастоящем на първия и втория етаж, а от значение за спора е дали приземието е самостоятелен обект и оттам дали ответниците са негови собственици по силата на сделката от 1985г. Именно този спор съдът е разрешил като е изложил свои мотиви защо не възприема изводите на две от вещите лица, а възприема мнението на третото вещо лице, че приземният етаж е жилище и отговаря на изискванията за такова. Следва да се отбележи, че според съда приземният етаж е жилище от самото начало, а не е станало такова по-късно в резултат на някакво преустройство на общи части, както е поставен въпроса на касатора. Данни, че приземният етаж се използва за живеене се съдържат и в самата сделка от 1985г., с която продавачът си е запазил право на ползване на една стая в приземието. Предвид изложеното не може да се допусне касационно обжалване по този въпрос.