са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 11 ППВС №4/1968г., както и в посочените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и 3. относно началния момент на дължимостта на лихви върху застрахователното обезщетение- покрива ли съгласно чл. 429 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговорността на делинквента спрямо увреденото лице за дължимата лихва за забава и за какъв период, респ. от кой начален момент- от датата на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, или от друг момент- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №128 от 04.02.2020г. по т. д. №2466/2018г., ВКС, І т. о. Счита, че е въпросите са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочи като основание за допускане до касационен контрол и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като излага доводи за допуснати процесуални нарушения и явна необоснованост на въззивното решение.