Предвид оплакването за недопустимост на въззивния съдебен акт поради произнасяне на въззивния съд извън предмета на спора и оплакванията във въззивната жалба, както и при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението за проверка на неговата допустимост.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
По какъв начин следва да бъде изразено волеизявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем?
в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и поради очевидна неправилност на решението. Сочи следните правни въпроси:
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба и изложението към нея факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на материалния закон или на съдопроизводствените правила. В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантните правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Развитите оплаквания в касационната жалба и изложението към нея представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт, и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.