съдия Емилия Василева

1. Може ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти, твърдения за които не са наведени от страните в производството?
2. Годно доказателствено средство ли са свидетелските показания за установяване на факти, изискващи специализирани знания в областта на медицината и имащи значение за определянето на размера на застрахователното обезщетение?

Искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз – чл. 4, § 2 и чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нормите на Закона за международния търговски арбитраж или тези на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, приета на 17.12.1958г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Пленума на НС от 08.07.1961г. /Изв., бр. 57 от 18.07.1961г./, досежно влизането в сила и допускане на изпълнението се прилагат спрямо арбитражно решение, постановено от Международен арбитражен съд със седалище на институцията /мястото на нейната регистрация/ в чужбина в арбитражно производство, проведено на територията на РБългария при изрична уговорка, че мястото на арбитража е в [населено място]?

Задължителен ли е анализът на степента на отличителност на защитените марки и тяхната разпознаваемост от потребителите при преценката за вероятност от объркване на потребителите или е достатъчно да се докаже само сходство между по-рано регистрираните марки и използваните знаци?

Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи собствени мотиви на вьззивното решение, предвид факта, че е инстанция по същество, и длъжна ли е да се произнесе но спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?
За прилагането на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.
За предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с доказването на приноса на увреждането от страна на пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпилото ПТП /деликтното поведение на водача и на пострадалия/.