Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1) допустимо ли е да се предполага от съда наличието на предпоставката по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД, – че дареният има възможност да предоставя издръжка, само на основание обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства за имущественото му състояние; 2) в доказателствена тежест на надарения ли е да доказва наличието на отрицателен факт, – че няма възможност да предоставя издръжка; 3) приложими ли са общите социални критерии – ниво на бедност, инфлация, потребителска кошница и т. н. при определяне наличието или липсата на предпоставката по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД, – че дарителят се нуждае от издръжка; и 4) кой е релевантният факт при определяне наличието или липсата на предпоставката по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД, – че дарителят се нуждае от издръжка – конкретните нужди на дарителя за всеки отделен случай или общите социални критерии. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси били значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но без да се излагат каквито и да било съображения в тази насока.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1) допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД при хипотеза, че записът на заповед не ми е предявен надлежно; и 2) допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД при хипотеза, че не отричам задължението си и притежавам имущество (включително имоти) лично на мое име, многократно надхвърлящо задължението ми. Жалбоподателите сочат, че касационното обжалване трябва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но без да излагат каквито и да било съображения, формулираните от тях два правни въпроса, да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на тази процесуална разпоредба. Вместо това, в изложението се поддържат становище, твърдения и доводи по съществото на правния спор по делото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1) подлежи ли на доказване в производството по чл. 153 ЗПКОНПИ законният произход на паричните средства, внасяни по банкови сметки на ответниците от трети лица (без родствени връзки с ответниците), както и подлежи ли на доказване законното и/или правно основание за извършване на тези вноски, и в тази връзка – чия е доказателствената тежест – на ищеца в лицето на КПКОНПИ или на ответника, и защо; 2) ако паричните вноски по банкови сметки на ответниците от трети лица, извършени без основание и/или с основание „захранване, не следва да се приемат за придобито имущество без правно и/или законоустановено основание, то по силата на каква логика следва да бъдат еднозначно приети за приход или доход на проверяваните лица, при положение, че нито ищецът, нито ответникът са провели главно пълно доказване за тяхното постъпване (тъй като и в двата случая липсва правна и/или законна установеност на основанието за извършване на вноските); 3) подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, постъпили без основание по банковите сметки на ответниците от трети лица, които средства не са налични към края на проверявания период, както и за които не е установено да са преобразувани в друго имущество на проверяваните лица; 4) при каква хипотеза постъпилите преводи от трети лица по банковите сметки на ответниците се явяват приход за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват доход за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват източник на финансиране – паричен поток за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват незаконно придобито имущество от проверяваните лица; в контекста на поставените въпроси и предвид конкретиката на казуса, кои са обстоятелствата, разграничаващи понятията „източник на финансиране и „законен източник на финансиране; и 5) как следва да се третират – като имущество или като разход, паричните средства, внесени по банковите сметки на ответниците от самите тях или от трети лица, които средства впоследствие са изтеглени и не са налични по банковите им сметки, и за които не е установено да са преобразувани в имущество; следва ли автоматично да се приеме, че след като техният размер не надвишава разходите за живот на ответниците по НСИ, то те са разходвани за обичайната им издръжка. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение (каквито единствено е навел касаторът в случая, включително цитирайки практика на ВКС) представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 ГПК на касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, каквито в случая също не са наведени от страна на жалбоподателя. Наличието на тези допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция, дали тези правни въпроси (един или повече) са разрешени от въззивната инстанция в противоречие с практиката (включително задължителната такава) на ВС и ВКС, и/или с актове на КС или на СЕС, или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК в изложението на жалбоподателя, такава преценка в производството по чл. 288 ГПК е невъзможно да бъде извършена.