1) „относно неправилния и незаконосъобразен извод на въззивния съд в обжалваното решение, че независимо от проявената груба небрежност от служителя Х. М. К., която е единствена причина и води до настъпването на трудовата злополука с него, въззивният съд не прилага обективно и законосъобразно чл. 201, ал. 2 КТ, съответно въззивният съд в обжалваното решение не определя по-голям от 50 % съпричиняване, съответно не намалява определеното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищците – наследници на служителя Х. М. К., като осъжда „Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата З. К. – 90 000 лв. и на ищцата В. Л. – 70 000 лв.“; 2) длъжен ли е съдът да посочи аргументи, след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото – защо възприема или не възприема дадено експертно заключение, следва ли съдът да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила, респ. защо счита експертното заключение за достатъчно или недостатъчно аргументирано, следва ли да се мотивира и обоснове съдът защо възприема или не възприема заключението на вещото лице в приетата и неоспорена съдебно-медицинска експертиза по делото“; и 3) „неправилният и незаконосъобразен извод на въззивния съд, който не коригира размера на обезщетението за неимуществени вреди с приспадане на приноса на собственото състояние на болния/пострадалия Х. М. К.“. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези въпроси били разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като в тази връзка сочи конкретни съдебни решения.