съдия Дияна Ценева

245 АКТА 0 КОМЕНТАРА
Решение ои чл. 290 ГПК

Решение №1/28.04.2021 по дело №4852/2019

Съгласно чл. 298 ГПК, ал.1 и 2/чл. 220, ал.1 ГПК /отм./ влязлото в сила решение е задължително за страните, техните наследници и правоприемници. Ако жалбоподателите, респ. техният наследодател, не са били страна по това дело, то постановеното решение не е задължително за тях и не ги обвързва със сила на пресъдено нещо по въпроса за обема на правата на приобретателите по обявения за окончателен предварителен договор.
Решение ои чл. 290 ГПК

Решение №3/26.04.2021 по дело №1434/2020

Предстои добавяне на анотация.При постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема някои за неотносими, както и защо кредитира едни, а не кредитира други?
Дали в преценката си за допусната грешка при заснемане на поземлен имот в кадастралната карта съдът е задължен да изследва и да обоснове правните си изводи с прилагането на предходни, одобрени преди одобряване на кадастралната карта, регулационни планове и трансформацията на регулационните граници в имотни?

Определение №162/16.04.2021 по дело №3322/2020

Касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.
Решение ои чл. 290 ГПК

Решение №142/06.04.2021 по дело №619/2020

Първото въззивно решение, с които ревандикационните искове са оставени без разглеждане като недопустими, е влязло в сила, и при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд не е разполагал с правомощие да се произнася отново по тях. В тази част неговото решение е недопустимо. Като не е съобразил това, а е потвърдил решението на първата инстанция в неговата цялост, въззивният съд сам е постановил частично недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която тези възражения са оставени без разглеждане.
Решение ои чл. 290 ГПК

Решение №125/12.03.2021 по дело №612/2020

Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между формираната от съда воля и нейното писмено изразяване в диспозитива на съдебния акт. Очевидни фактически грешки по смисъла на чл. 247 ГПК са такива неточности в текста на диспозитива, които не променят волята на съда, обективирана в мотивите, като например грешно изписване на името или някои от цифрите в ЕГН - то на страна, на номер на делото, на границите на недвижим имот, на датата на съдебното заседание. Във всички тези случаи допусната грешка в диспозитива не може да се приравни автоматично на произнасяне по непредявен иск или по отношение на ненадлежна страна, и съответно да обоснове обезсилване на постановеното решение. Поправянето на очевидни фактически грешки не е обусловено със срок, поради което поправката може да бъде извършена и след произнасянето на въззивната инстанция или след влизане на решението в сила.