Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

Ищецът е основал иска си на твърдения, че ответникът е осчетоводил и издал фактури за несъществуващи негови задължения, въз основа на които се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – обстоятелства, които не се оспорват от ответника. Действията на ответника съставляват извънсъдебно оспорване на оспорване на твърдението, че между страните не съществува правоотношение, въз основа на което ищецът да дължи суми за доставена вода за определен имот и период от време, което обуславя правния интерес на ищеца от предявения установителен иск – възможността ответникът отново да претендира суми за задължения за доставена вода за обекта за предходен делото период ще отпадне едва след като спорът относно съществуване на правоотношението бъде разрешен със сила на пресъдено нещо.

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

Относно периода на действие на решението на общото събрание на етажната собственост за определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата.

Прилага ли се автоматично размерът на таксите, определен за предходна година, когато решението на общото събрание на етажната собственост за следващата година е отменено по съдебен ред?

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2016

може ли съдът по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-малък от заплатения в наказателния процес.

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

(след уточнението и конкретизирането му в съответствие с т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС): налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

по приложението на чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 20 ЗЗД – следва ли съдът да извърши преценката си относно съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави само въз основа на критериите, посочени в т. 3 ТР №******г. на ВКС или следва да вземе предвид и конкретните обстоятелства по делото, както и следва ли съдът да тълкува само неясните и непълни уговорки; да тълкува отделните уговорки с оглед целта на договора, обичаите, практиката и добросъвестността.