- процесуалноправни и материалноправен. В първата група, въпросите са свързани с проверка правилността на въззивното решение и всъщност приповтарят част от оплакванията в касационната жалба. Дали въззивният съд извършва нарушение, като в мотивите не обсъжда доводите за порочност на първоинстанционното решение и извършва ли нарушение въззивният съд на съдопроизводствените правила при конституиране на необходими другари, като констатира, че пред първоинстанционният съд е било направено такова искане без да има произнасяне, са все въпроси свързани с обхвата на проверката по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и с производството по допускане на касационно обжалване по приложно поле. Същото се отнася и до материалноправния въпрос: ”каква е материалноправната същност на спора по чл. 170 ЗЗД относно съществуващата неизвестност за тъждество на обезпеченото вземане в един акцесорен договор като ипотечния, когато в него няма яснота за кой конкретен договор за кредит е обезпечението и допустимо ли е само по твърдение на ответника да се приеме, че се обезпечава представения по делото договор, без да има изрично посочване в текстовата част на акцесорния ипотечен договор”. Подобни оплаквания не съставляват формулиране на правни въпроси, които да са били разрешавани противоречиво от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 или в противоречие с практиката на ВКС /т. 1 на чл. 280 ГПК/. Това е достатъчно, за да се откаже допускане на касационно обжалване на постановеното въззивно решение, в какъвто смисъл са задължителните указания, дадени в т. 1 Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд.