1/. При заявено възражение за съпричиняване за възникването на вредите, следва ли решаващия съд да посочи въз основа на кои обстоятелства и в какво тяхно значение, при конкретно установените по делото факти, обосновава извода относно наличие или липса на съпричиняване?; 2/. Допустимо ли е съдът да се произнесе по съществото на спора в противоречие на експертното мнение на вещо лице по приета по делото експертиза?; 3/. Следва ли съдът да посочи в мотивите на съдебния акт механизма, по който е достигнал до извода, че определеният размер на застрахователното обезщетение е съответен да компенсира ищцовата страна, за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадало лице, до колко в настоящия случай определената сума кореспондира на събраните доказателства?; 4/. Какви са обективните критерии, които съдът следва да съобрази, за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?; 5/. Допустимо ли съдът да формира правен извод въз основа на обстоятелства, които се приемат за настъпили в приетите по делото експертни заключения, и следва ли да се изложат самостоятелно мотиви защо тези обстоятелства се приемат за настъпили и релевантни, при положение, че противоречат на останалите доказателства по делото?; 6/. Следва ли съдът да изложи самостоятелни мотиви защо приема един факт от съществено значение за предмета на спора за настъпил, позовавайки се на експертното заключение на вещо лице по назначена експертиза, при положение, че този факт противоречи на експертното заключение на вещо лице по друга назначена експертиза, чиито главен предмет е установяването именно на този факт предвид сферата на знания на експерта?; 7/. Допустимо ли е съдът да конституира като ищец в процеса лице, което е наследник на починал в хода на процеса ищец, но е и свидетел по делото?; 8/. Допустимо ли е при постановяване на съдебния акт съдът да се позове на свидетелските показания на свидетел, който впоследствие е конституиран като ищец в процеса като наследник на починалия в хода на процеса ищец?; 9/. Допустимо ли е съдът да конституира като ищци в процеса наследници на починал в хода на процеса ищец и след изразени от тях откази и нежелания да бъдат конституирани като страни по делото, съдът да постанови решение с което да им присъди парични суми?; 10/. Следва ли съдът при постановяване на съдебния акт на конкретизира по какъв начин се разпределят сумите, които са присъдени на повече от един конституирани в процеса ищци, които са наследници на починал в хода на процеса ищец, като се съобрази с наследствените им дялове?; 11/. Следва ли при откази и нежелания да бъдат конституирани като страни по делото на конституирани в хода на процеса ищци, които са наследници на починал в хода на процеса ищец, съда при постановяване на решението да редуцира присъденото обезщетение на останалия в производството ищец с полагащото се обезщетение на отказалите се наследници?; 12/. Какви действия следва да предприеме въззивният съд при издаване на изпълнителен лист по постановено от него решение, при положение, че констатира грешка в изпълнителния лист, издаден от първоинстанционния съд? Касаторът счита, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №169/28.02.2012 г. по т. д. №762/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №45/15.04.2009 г. по т. д. №525/2008 г. на ВКС, П т. о., решение №206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №58/29.04.2011г. по т. д. №623/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №350/17.10.2011 г. по гр. д. №1382/2010 г., IV г. о. на ВКС. Поради това моли да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според касатора същите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.