по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК са основани на тезата, че по делото не е доказано съществуването на общ факт или група факти, от които произтичат обедняването и съответно обогатяването на всяка от страните по спора. В мотивите на обжалваното решение подробно са обсъдени събраните по делото доказателства и са изяснени релевантните факти и обстоятелства, по които не били установени противоречия в изразените от страните становища. Посочените от решаващия състав факти са: „Топлофикация Габрово“ ЕАД не е разполагало със сертификат за произход за произведената енергия; купувачът „Енерго-Про Продажби“ АД е закупило тази енергия на преференциална цена; „НЕК“ ЕАД е закупило от „Енерго-Про Продажби“ АД енергията също на преференциалната цена. Прилагайки нормативната уредба въззивният съд е посочил, че преференциалната цена се прилага, ако производителят притежава сертификат за произход, а купувачът е длъжен да я изкупи по тази цена и съответно „НЕК“ ЕАД - да я заплати по тази цена (чл. 94 и чл. 161ЗЕ). Отношенията между производителя, обществения доставчик и крайния снабдител се определят от разпоредбите, въвеждащи задължително изкупуване на електрическата енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Установените по спора факти са следствие на правната регламентация на отношенията. В този смисъл въззивният съд е изследвал обедняването и обогатяването на ищеца и на ответника, поради което обжалваното решение съответства на практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на правилото за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Съображенията на апелативния съд относно субсидиарността на предявения иск също не са в отклонение от практиката на ВКС, както и при постановяване на решението са обсъдени всички заявени от страните доводи и възражения. Въведеното основание за вероятна недопустимост не е налице, тъй като правната квалификация на иска е определена въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба и съдът се е произнесъл по предявения иск. Решението не е очевидно неправилно – не е нарушен правен принцип или логически правила, а доводът на касатора за съществуването на това основание за допускане на касационно обжалване е изведен от същите съображения, като тези по поставените въпроси по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.