съдия Тотка Калчева

за активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира и получи обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил Тълкувателно решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/21.06.2018 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, събраните по делото гласни доказателства, обстоятелството, че към датата на ПТП загиналото дете е било на 9 години, че заедно с родителите си и баба си са живели в едно домакинство, че контактът между детето и баба му е бил постоянен, както и че бабата е полагала грижи за детето, когато неговите родители са били на работа. Приел е, че между ищцата и починалата не е доказано наличието на особена, изключителна връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите отношения между баба и внук. Изложил е съображения, че споделеното от свидетелката, че ищцата всеотдайно и с огромна обич се грижела за внучката си от раждането й, защото родителите ходели на работа, и че я е водела на училище, не е достатъчно и не позволява да се направи извод за изключителност на отношенията между родствениците по смисъла на Тълкувателното решение, а сочи на нормални за българската традиция духовна и емоционална близост между баба и внучка, характеризираща се с взаимна обич, привързаност, морална подкрепа и признателност. Приел е, че не се установява ищцата да е заела майчинската роля в живота на починалата, като полаганите от бабата грижи за детето са в рамките на обичайните отношения, при които в общо домакинство живеят родителите заедно със семейството на своя син/дъщеря. Изложил е съображения, че доколкото по делото е установено, че родителите на починалото дете са живели с него и липсват данни те да са се дезинтересирали от него преди инцидента и да са преустановили полагането на грижи за неговото отглеждане и възпитание, не може да се приеме, че бабата е била най – близкият човек на пострадалата, нито, че последната не е имала други близки, освен баба си, които да се грижат за нея, да я обичат и да я подкрепят. В тази връзка е изтъкнал, че животът на ищцата не е бил свързан единствено и само с този на починалата, тъй като макар да не е имала съпруг и приятелят й да е загинал при инцидента, тя има двама сина – възрастни, работоспособни и самостоятелни хора, както и други две внучки, с които също съжителства в една къща. Въззивният съд е приел още, че показанията на свидетелката относно емоционалното и психическо състояние на ищцата след инцидента също не обосновават извод за изключителност на връзката между баба и внучка, нито установяват понасянето на морални вреди и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които традиционно, обичайно би изпитала всяка баба от внезапната и преждевременна смърт на своята внучка. Решаващият състав е заключил, че доказаните положителна емоционална връзка, обич и привързаност между ищцата и починалата, както и наличието на страдание и тъга от загубата не покриват критериите, обосноваващи отговорността на застрахователя и наличието на неговата пасивна материалноправна легитимация по предявения иск.