Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Относно предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед на изпълнение въз основа на запис на заповед.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за разноските съставът на ВКС не е съобразил представените към отговора на касационната жалба фактура №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]848/20.01.2022 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. за сумата от 10 320 лв. с ДДС /първо плащане по договора/ и преводно нареждане от 24.01.2022 г.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Въззивният съд не е изследвал обстоятелствата, които са от значение за предоставяне на потребителска защита с оглед на качеството на лицето, на което е предоставил потребителска защита. По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание очевидна неправилност (по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК).

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За предпоставките по приложението на чл. 10, ал. 1 ЗПК и по – конкретно при какви факти следва да се приеме, че размерът на текстовата част на шрифта на договор за потребителски кредит не отговаря на изискването да не е по – малък от 12?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира и получи обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил Тълкувателно решение №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]1/21.06.2018 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, събраните по делото гласни доказателства, обстоятелството, че към датата на ПТП загиналото дете е било на 9 години, че заедно с родителите си и баба си са живели в едно домакинство, че контактът между детето и баба му е бил постоянен, както и че бабата е полагала грижи за детето, когато неговите родители са били на работа. Приел е, че между ищцата и починалата не е доказано наличието на особена, изключителна връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите отношения между баба и внук. Изложил е съображения, че споделеното от свидетелката, че ищцата всеотдайно и с огромна обич се грижела за внучката си от раждането й, защото родителите ходели на работа, и че я е водела на училище, не е достатъчно и не позволява да се направи извод за изключителност на отношенията между родствениците по смисъла на Тълкувателното решение, а сочи на нормални за българската традиция духовна и емоционална близост между баба и внучка, характеризираща се с взаимна обич, привързаност, морална подкрепа и признателност. Приел е, че не се установява ищцата да е заела майчинската роля в живота на починалата, като полаганите от бабата грижи за детето са в рамките на обичайните отношения, при които в общо домакинство живеят родителите заедно със семейството на своя син/дъщеря. Изложил е съображения, че доколкото по делото е установено, че родителите на починалото дете са живели с него и липсват данни те да са се дезинтересирали от него преди инцидента и да са преустановили полагането на грижи за неговото отглеждане и възпитание, не може да се приеме, че бабата е била най – близкият човек на пострадалата, нито, че последната не е имала други близки, освен баба си, които да се грижат за нея, да я обичат и да я подкрепят. В тази връзка е изтъкнал, че животът на ищцата не е бил свързан единствено и само с този на починалата, тъй като макар да не е имала съпруг и приятелят й да е загинал при инцидента, тя има двама сина – възрастни, работоспособни и самостоятелни хора, както и други две внучки, с които също съжителства в една къща. Въззивният съд е приел още, че показанията на свидетелката относно емоционалното и психическо състояние на ищцата след инцидента също не обосновават извод за изключителност на връзката между баба и внучка, нито установяват понасянето на морални вреди и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които традиционно, обичайно би изпитала всяка баба от внезапната и преждевременна смърт на своята внучка. Решаващият състав е заключил, че доказаните положителна емоционална връзка, обич и привързаност между ищцата и починалата, както и наличието на страдание и тъга от загубата не покриват критериите, обосноваващи отговорността на застрахователя и наличието на неговата пасивна материалноправна легитимация по предявения иск.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Дължи ли потребителят възнаградителна лихва по договор за кредит при обявяване за нищожна поради неравноправния ѝ характер на договорна клауза за определяне на лихвата и съответно как следва да се определи размерът й в този случай?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са за задължението на въззивния съд да посочи конкретни фактически съображения за отношенията между брат и сестра при формирането на извод за „трайни и дълбоки емоционални връзки“, както и за неизлагането на мотиви при оценката на свидетелските показания и при определяне размера на присъденото обезщетение. Материалноправният въпрос е за несъобразяването от съда на социално – икономическия статус на ищеца и конкретните икономически условия в страната като критерии за понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД. По част от въпросите касаторът е посочил практика на ВКС, както и твърди, че произнасянето на ВКС по поставените от него въпроси е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

дали падежиралите към момента на приключване на съдебното дирене погасителни вноски се дължат, съответно не се е произнесъл по тези вноски. С оглед позоваването от ответника на Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по т. д. №8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е изложил съображения, че няма пречка едни и същи вземания да бъдат предмет на нов иск при твърдение за нов факт – изтичане на срока на договора за кредит. Изтъкнал е, че с въззивното решение по в. гр. д. №2964/2017 г. Пловдивският окръжен съд не е отрекъл възникването на вземанията по договора, а единствено настъпването на тяхната изискуемост. По тези съображения решаващият съдебен състав е приел за неоснователни наведените от ответника оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение като постановено по недопустим иск. Приел е за неоснователни и възраженията по отношение на договора за цесия, като е изложил съображения, че същият, разгледан в съвкупност с приемо – предавателния протокол и потвърждението от банката, установяват, че предмет на цесията е вземането по договора за кредит, сключен с ответника. Отбелязал е, че в приемо – предавателния протокол вземането е индивидуализирано с посочване на датата на сключване на договора, датата на крайния падеж, размера на главницата, договорната и законната лихва и имената и ЕГН на кредитополучателя – ответник. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че цесията е надлежно съобщена на длъжника с връчването му на изходящото от цедента уведомление като приложение към исковата молба. Съобразил е заключението на съдебно – икономическата експертиза и е приел, че дължимата непогасена главница е в размер на 6907 евро за периода 28.04.2014 г. – 28.08.2018 г. Счел е, че размерът на договорната лихва е ясно и точно определен в чл. 7 от процесния договор за кредит, като не са налице основания да се приеме, че същият противоречи на закона или на добрите нрави. Изложил е съображения, че размерът на договорения лихвен процент не е променен едностранно от банката, като задължението до изтичане на срока на договора за кредит е изчислено на база на първоначално договорения лихвен процент – 7,95 %. Приел е, че не се установява и неправилно начисляване на наказателната лихва. С оглед на това въззивният съд е заключил, че дължимите договорна и наказателна лихви са присъдени съобразно заключението на съдебно – икономическата експертиза – съответно 398,70 евро договорна лихва и 836,23 евро наказателна лихва, като е отчетена и настъпилата погасителна давност.