Начало Съдии Актове, докладвани от съдия Стоил Сотиров

съдия Стоил Сотиров

Avatar
181 АКТА 0 КОМЕНТАРА
Определение за недопускане

Определение №892/05.12.2019 по дело №2125/2019

Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и презумптивното виновно поведение на дееца, което в процеса не е опровергано и настъпилите вреди и че причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случая. Поведението на нотариуса трябва да е необходимо условие за причиняване на вредите - без него вредоносният резултат да не би могъл да настъпи. Само тогава вредоносният резултат би бил пряка и непосредствена последица от поведението на нотариуса, и би била налице изискуемата от закона причинна връзка. В настоящия случай, може да се направи обоснован извод, че е налице посочената зависимост. Това е така, защото вредата, която според ищците-купувачи се съразмерява със заплатената от тях продажна цена по нот. актове, не би била налице при положение, че нотариусът бе извършил дължимата по чл. 25, ал. 3 ЗННД и във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗННД проверка в базата данни фондовете на личната карта на явилото пред него лице.

Решение №277/02.12.2019 по дело №237/2019

Следва ли съдът да изследва действителния смисъл на ясни клаузи от договор за заем?
Допустимо ли е съдът да извършва разширително или корективно тълкуване на клаузи от договор, които имат напълно ясен и еднопосочен смисъл?

Решение №180/26.11.2019 по дело №4345/2018

При доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл. 240 ЗЗД, а именно предаване на парична сума, следва ли да се презумира наличието на друг съществен елемент от договора, а именно поето задължение за връщане на сумата?
Определение по чл. 274, ал. 3 ГПК

Определение №474/07.11.2019 по дело №3063/2019

За отговорността на ответника за разноски по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е признал иска.

Решение №242/06.11.2019 по дело №3700/2018

При наличието на съвременните технологии, детето има възможност да осъществява контакти с родителя, с който не живее постоянно и чрез телефонна и видеовръзка, което спомага за още по-пълноценното им общуване. Възможността на едно малолетно дете да контактува чрез съвременни технологии обаче не може да бъде неограничена. Несъмнено е, че при възникнала спешна необходимост, когато детето не е под прекия надзор на родителя, упражняващ родителските права, то трябва да има възможност да осъществи връзка и с другия родител. Детето трябва да има възможност да осъществява връзка с другия родител и в случаите, когато не се касае за спешно съдействие или помощ – то трябва да може да общува и при емоционална нужда да чуе родителя си, да го види и да сподели. Именно тази възможност обаче следва да бъде контролирана така, че да не уврежда интересите му; да не препятства установения му дневен режим, за спазване на който отговаря родителят, който упражнява родителските права. Родителят, отговарящ за отглеждането и възпитанието на детето следва да организира времето му по оптималния начин, даващ възможност за правилното му развитие; за разпределяне на времето между сън, хранене, подготовка на уроци, почивка, допълнителни занимания (усвояване на чужди езици, спортни тренировки, художествени занимания и пр. дейности, свързани с пълноценната му подготовка за живот след излизане от детската възраст). В детето трябва да се изграждат полезни навици и съзнание, че освен време за почивка и игри, то трябва да изпълнява и задължения, каквито са заниманията, свързани с обучението му. Затова и времето, през което детето да осъществява аудио или видео комуникация с родителя, при когото не живее, трябва да бъде съобразено със свободното му време в рамките на дневния режим, определен от родителя, упражняващ родителските права. Детето има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес (чл. 12 ЗЗДет) и това мнение следва да бъде съобразено от родителя, доколкото то е в интерес на малолетното дете. Предвид изложеното, на малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя под чиито постоянни грижи е детето.