за съобразяването на финансовите възможности и социалното положение на искащия освобождаване от държавна такса е относим към предмета на спора, но не е разрешен в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана и в представеното определение №354/23.07.2013 г. по ч. гр. д. №3339/2013 г. на ВКС, І ГО. В обжалваното въззивно определение, както и в постоянната практика на ВКС, включително и в приложения към настоящото съдебно производство съдебен акт, се възприема разбирането, че, за да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса, е необходимо да се извърши преценка на имущественото му състояние, доходи, здравословно състояние, възраст и други обстоятелства, относими към възможността му да заплати дължимите такси по производството. Производството по освобождаване от заплащане на такси и разноски обаче е с охранителен характер. В изключителна компетентност на съда е преценката налице ли са обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Въпрос на фактичека преценка на съда, при спазване на посочените в чл. 83, ал. 2 ГПК критерии, е да приеме за установено дали дадено лице разполага с достатъчно средства да заплати таксата. Фактическите констатации в разглеждания случай и в посоченото от жалбоподателя определение са различни, т. е. дадените разрешения са основани на различни конкретни обстоятелства и данни, което води и до различни правни изводи. Преценката на доказателствата, въз основа на които едно лице може да бъде освободено от заплащане на държавна такса, касае фактическите изводи на съда, а не правните такива и затова не е предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивния акт, съобразно постановките на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД №1/2009 г. на ОСГТК.