1. Ограничението за необжалваемост по касационен ред на въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища по искове за парични вземания, отнася ли се и до установителните искове - положителни и отрицателни по чл. 252 ГПК /отм./, чл. 254 ГПК /отм./ и чл. 255 ГПК /отм./ или то се отнася само за осъдителните решения по такива искове - чл. 218а ГПК /отм./, б. "а" и б. "б".
2. Кои обстоятелства по смисъла на чл. 218д, изр. 2 ГПК /отм./ налагат отклонение от реда по чл. 218д, изр. 1 ГПК /отм./ за призоваване на страните и ако това отклонение не е съобразено, представлява ли призоваването чрез публикация в Държавен вестник, основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. е ГПК /отм./ на постановеното от ВКС решение по касационната жалба.
3. При какви условия и по какъв ред при касационно обжалване ВКС разглежда спора по същество - чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 218и, ал. 1 ГПК /отм./. Когато сам събира доказателства, ВКС провежда ли самостоятелно производство по същество, по което постановява второ решение, след като е отменил обжалваното въззивно решение. Необходимо ли е да се обяви за изцяло изгубила сила постановката на т. 12 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС относно необосноваността или само да се внесе уточнение в нея, обусловено от обособяването на необосноваността като самостоятелно отменително основание - чл. 218б, ал. 1, б. в ГПК /отм./, пр. 3 при констатирането на което ВКС може сам да реши спора по същество след отмяна на обжалваното въззивно решение.
4. При какви условия е допустимо събирането и обсъждането на новооткрити доказателства и проверка на събраните при въззивното разглеждане на делото при повторно касационно обжалване - чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ и може ли да се представят такива не само от касатора, но и от необжалвалата страна.
5. Допустимо ли е събиране на доказателства при това обжалване за новонастъпили обстоятелства по аналогия на чл. 218з, ал. 3 ГПК /отм./.
6. Допустими ли са процесуални действия на страните, които те могат да правят за първи път пред касационната инстанция след като е даден ход за разглеждане на делото по същество по аналогия на визираните в т. 6 и т. 9 от Т. р. № 1/2000 г. за въззивното производство.
7. С какъв акт - определение в закрито заседание или решение, след насрочване на делото в открито заседание, се произнася въззивният съд, респективно ВКС, когато пред тях са констатирани недостатъци на исковата молба и същите в дадения срок не са отстранени, поради което се постановява обезсилване на решението на долустоящата инстанция и прекратяване на производството по делото.
8. Да се обяви ли за изгубила сила т. 7 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС или постановката й се коригира в смисъл, че тя запазва действието си в контролната фаза на касационното производство и само при даване ход за разглеждане на делото по същество от ВКС, е допустимо прилагането на обезпечителна мярка по чл. 308 ГПК /отм./ за пръв път от касационната инстанция.
9. Допустимо ли е спиране на производството пред ВКС на основание чл. 182, ал. 1 ГПК /отм./, б. "г" и б. "д" и при какви условия. В какъв смисъл следва да се коригира постановката на т. 8 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС като изцяло се обяви за изгубила сила или се уточни, че не се прилага само в хипотезата, когато ВКС е дал ход на разглеждане на делото по същество.