Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Как следва да се прилага принципът за неоснователно обогатяване, въведен с разпоредбата на чл. 49 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за непозволено увреждане и следва ли определеното обезщетение да съответства на всички установени по делото факти; 2. При определяне на обезщетението следва ли да се вземе предвид периодът, за който се претендира.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Допустимо ли е въззивният съд да приеме дадено обстоятелство, от което произтичат претендираните права и възражения, за недоказано, ако обстоятелството не е било оспорено от съответната страна и първоинстанционният съд не го е включил в доклада си въобще, нито пък като такова, подлежащо на доказване, респ. не е указал на ползващата се от това обстоятелство страна, че не сочи доказателства за неговото установяване, съответно и ако самият въззивен съд не упражни в тази насока правомощията си по чл. 129, ал. 4, във вр. с ал. 2 ГПК; 2. Допустимо ли е въззивният съд да определи дадено обстоятелство като спорно и без да е налице оспорването му от някоя от страните в процеса и без включване от първоинстанционния съд на това обстоятелство в доклада по делото, съответно да го цени като недоказано, без преди това да даде указания относно необходимостта за доказване на конкретния релевантен факт и насочи страните към предприемане на съответните съдопроизводствени действия по посочване на относими доказателства съобразно с разпределената от съда доказателствена тежест; 3. Допустимо ли е с оглед принципа на служебното начало в гражданския процес, съдът да се произнесе по непредявени от страна възражения; 4. Допуснал ли е съдът нарушение на принципа на служебното начало в гражданския процес, предоставящо му възможността, съставляващо и негово задължение, да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна, ако пристъпи към постановяване на решение преди делото да е напълно изяснено; 5. Ако в резултат на археологически разкопки или други археологически проучвателни работи бъде открита вещ с признаци на недвижим паметник на културата и същата е закрепена трайно върху частен имот, който не е бил отчужден, става ли този имот публична държавна собственост по силата на закона, или държавата придобива единствено правото на суперфициарна собственост върху така закрепения недвижим паметник на културата; 6. Промяната на предназначението на недвижим имот, който след 09.09.1944 г. е бил отчужден или отнет не по предвидения от закона ред, явява ли се пречка за неговото реституиране по реда на ЗВСВОНИ и ЗВ; 7. Водят ли фактическите и правните действия на държавата, заключващи се до откриване на археологически обект, трайно закрепен към неотчужден имот, собственост на частно лице, както и неговото реставриране и експониране с музейна цел, до превръщането на частния имот в публична държавна собственост, щом не са налице условията и действията/процедурата за придобиване на музеен статут на имота, предвидени в разпоредбите на чл. 16, ал. 1 ЗПКМ /отм./ и чл. 2а, във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗКН; и 8. Може ли музей, учреден било по реда на ЗПКМ /отм./, било на ЗКН, да бъде собственост на частни лица, включително и на законно регистрирани вероизповедания. Релевира се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Длъжен ли е съдът да прекрати правото на ползване, придобито по давност, когато се установи, че ползвателят не е изпълнил своите съществени задължения по чл. 57, ал. 1 и ал. 4 ЗС до изтичане на подходящия срок, даден в отправеното му валидно предупреждение, че правото по чл. 61 ЗС ще бъде упражнено, ако в седемдневен срок от получаване на поканата ползвателят не изпълни своите задължения и при условие, че са уточнени видът и размерът на задълженията, както и параметрите на застраховката; Настъпва ли в този случай ефектът на прекратяването на правото на ползване като материалноправна последица след това едностранно волеизявление на собственика или съдът може да предостави допълнителни, неоправдано дълги срокове за изпълнение; Явява ли се такъв допълнителен срок срокът за отговор на исковата молба, от който ползвателите не са се възползвали“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза, когато във въззивната жалба са наведени оплаквания за процесуално нарушение, довело до неизясняване на спора от фактическа страна или до необоснованост на фактическите изводи, а именно, че към момента на сключването на застраховката през 2022 г. пазарната цена на имота се е повишила значително и това е ноторно известно, или може и да използва експертиза, която е изготвена за пазарната цена на същия имот, но към друга точно определена дата от преди две години – 09.09.2020 г.; В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12, чл. 236, ал. 2 и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение; 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди и всички искания и възражения на страните, заедно с всички доказателства, които се основават на установени факти, както и доводите, които имат значение за решението по делото; При положение, че делото е въззивно, важи ли ограничението на чл. 269, изр. последно ГПК, според което съдът е длъжен да изложи съображения по всички оплаквания във въззивната жалба, свързани с предмета на спора; Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва ли да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото“; 4. „При изпълнение на задължението си по чл. 57, ал. 4 ЗС, ползвателят като „застраховащ” чуждо имущество на собственика, посочен в застрахователния договор като „застрахован”, кой от двата правни субекта е носителят на застрахователния интерес и трансформира ли се състоянието на застрахователния договор от висяща недействителност в окончателно недействителен при направен изричен и мотивиран с доказателства отказ от страна на собственика; Може ли с недействителни застрахователни договори, сключени след исковата молба, да се приеме, че имаме реално и точно изпълнение на задълженията на ползвателите по чл. 57, ал. 4 ЗС, като се приеме, че са изпълнявали добросъвестно тези свои задължения и в периода преди исковата молба; Приложим ли е в този случай чл. 95 ЗЗД при положение, че страна по застрахователния договор като застраховащ е ползвателят, а другата страна по договора е застрахователят“; 5. „Налице ли е частично и неточно неизпълнение на задължението по чл. 57, ал. 4 ЗС на ползвателя, когато не е изпълнил изискванията на собственика, за които е бил предупреден, застраховката да бъде сключена на действителната пазарна цена на имота, и има ли право собственикът да иска реално изпълнение чрез съда, както и да не одобри така сключения застрахователен договор; Възможно ли е собственикът да се възползва в бъдеще от подобна застраховка, която писмено не е одобрил, и възможно ли е да я одобри впоследствие, ако тя вече се е трансформирала от висящо недействителна в окончателно недействителна полица; 6. „Когато собственикът на имота е отправил валидно предупреждение с посочен седемдневен срок към ползвателите да изпълнят съществените си задължения по чл. 57, ал. 1 ЗС и се докаже, че има заплатени само от единия ползвател суми, доста след изтичането на този срок, редуцирани с изтекъл давностен срок, а на другия ползвател всички дължими суми са заплатени от собственика на имота, може ли да се направи категоричен извод, че имаме реално и точно изпълнение на задълженията на ползвателите и към кой момент; Има ли значение в случая, че пълният размер на дължимите данъци и такси за имота от единия ползвател са възстановени в пълен размер /без тези, погасени по давност/, заедно с лихвите и другите разноски, с влязло в сила решение след последното заседание пред окръжен съд; 7. „При вещно право на ползване, придобито по давност, длъжни ли са ползвателите да плащат данъци и такси за имота, който са ползвали и в периода на завладяване, както и да го застраховат, и това основание ли е да бъде прекратено правото им на ползване съгласно чл. 61 ЗС при доказано неизпълнение на тези съществени задължения и след отправяне на покана от собственика на имота; и 8. „Длъжен ли е въззивният съд при прилагане на чл. 235, ал. 3 ГПК самостоятелно да прецени, анализира и обсъди всички правно релевантни твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора, както и да посочи в мотивите си дали ползвателят - длъжник е изпълнил до изтичането на обективно подходящия с оглед обстоятелствата срок съществените си задължения по чл. 57, ал. 1 и ал. 4 ЗС, както и дали това наистина удовлетворява интереса на собственика при положение, че данъците и таксите е следвало да се заплатят до точно определена дата, а застраховката да се сключи на действителната пазарна цена на имота. Поддържа се, че първите пет въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а останалите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Какви са правните последици на съдебно решение в процесния случай, в случай че единият от ответниците не е обжалвал същото и по отношение на него то е влязло в сила; В случай, че жалбата на другия ответник бъде уважена, ще означава ли това, че по отношение на двамата ответници ще има различни решения; 2. Ще бъдат ли обвързани двамата ответници от задължителната сила на мотивите на съдебното решение така, както са обвързани подпомагащата и главната страна в процеса, т. е. ще може ли единият ответник да се ползва от настоящото решение в евентуален последващ съдебен процес срещу другия ответник и 3. Произнасянето на съда със съдебно решение, че страната е собственик на реални части от друг по-голям недвижим имот, води ли автоматична промяна в действащия регулационен план на населеното място и обособяването на тези „реални части” в отделен недвижим имот.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

123124 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право