– относно правомощията на въззивния съд при постановяване на съдебния му акт, цитираната от касатора и служебно известна на състава съдебна практика последователно приема, че и при условията на ограничен въззив по чл. 269 ГПК въззивният съд дължи произнасяне по спорния предмет след самостоятелна преценка на фактите и доказателствата и след обсъждане на въведените от страните доводи и възражения, като следва да формира свои собствени фактически и правни изводи, както и да се произнесе по изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение в рамките на предмета на въззивната проверка по чл. 269 ГПК. В конкретния случай не се установява отклонение от посочената практика, като несъгласието на касатора с изложените от въззивния съд мотиви по съществото на спора, формирани след обсъждане на всички относими към разрешаването му доказателства и доводи, не може да обуслови уважаване на искането за достъп до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.