loader image
Страницата се зарежда...

съдия Петя Хорозова

Avatar photo
129 АКТА 0 КОМЕНТАРА

*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**

Очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в противоречивите мотиви на съда за приложимия материален закон – прието е, че спорът следва да се разреши съобразно италианското материално право, но същият е квалифициран по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 52 ЗЗД и в действителност са приложени разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, като първата разпоредба е цитирана като основание за преценка относно съпричиняването на вредите, а втората е съобразена чрез практика на Върховния касационен съд. (По иск срещу ЗАД ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на касатора, причинена в резултат на настъпило в Република Италия ПТП)

*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**

1. Налице ли е обезпечителна нужда за молителя-ищец, когато между същите страни са висящи няколко граждански дела, по които съществува основателно предположение, че молителят няма да докаже значителна част от осъдителната си претенция, както и същият е обезпечил вземането си с договорна ипотека върху недвижим имот, чиято пазарна стойност е по-висока от размера на задължението на ответника?; 2. Адекватна ли е обезпечителна мярка, когато чрез допускането й ответникът ще е лишен от възможността да реализира в пълен обем правата, които са му дадени по влязло в сила решение между същите страни със същия предмет?; 3. Незаконосъобразно ли е допуснато обезпечение, по което на съда не са представени всички относими писмени доказателства, от които по безспорен начин се установява, че реализацията на правата на ответника ще бъде нарушена?; 4. Налице ли е свръхобезпечение, когато съществува основателно предположение твърденият размер на осъдителния иск да бъде отхвърлен в по-голямата си част, като този иск е обезпечен с договорна ипотека върху имот, чиято стойност надхвърля размера на дълга на ответника?; 5. Допустимо ли е да се допусне обезпечение, с което се създава привилегия в полза на длъжника по изпълнителното дело, съответно се нарушават правата на взискателя?; 6. Подлежи ли на отмяна обезпечение, по което съдът е допуснал обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, но не е бил информиран от молителя, че между длъжника и взискателя са висящи няколко производства, по които съществува вероятност взискателят да не може да реализира правата си?; 7. Допустимо ли е свръхобезпечение на осъдителен иск, за който има влязло в сила решение, от което се установява, че осъдителният иск на молителя-длъжник по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязлото в сила решение, ще бъде отхвърлен в по-голямата си част?; 8. Допустимо ли е обезпечение, когато дългът е обезпечен с договорна ипотека на имот, чиято пазарна стойност е по-висока от размера на дълга, и то при условие че молителят е банкова институция, която се ползва с привилегията да продаде имота според чл. 445 ГПК?; 9. Самият факт, че молителят е банкова институция, отпуснала кредит, означава ли, че осъдителният й иск срещу физическо лице по договора за кредит е основателен? и 10. Когато между молителя и ответника има влязло в сила решение, в което са обявени за нищожни клаузи от процесния договор между тях, съответно е несъмнено, че размерът на твърдяното бъдещо задължение по осъдителния иск, по който се иска обезпечение, ще е в по-нисък от първоначално предявения размер, и това влязло в сила решение е преюдициално по отношение на други висящи производства между същите страни и със същия предмет, може ли да се направи основателно предположение, че правата на молителя-длъжник по изпълнителното дело ще бъдат нарушени, ако не му бъде допуснато обезпечение „спиране на изпълнението“?

*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Решение по чл. 290 ГПК

*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**

При преценка относно наличието и степента на съпричиняване в хипотеза на непозволено увреждане, следва ли съдът да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушенията на делинквента и на пострадалия и да отчете причинната им връзка с вредите, респ. да установи действителния обем, в който всеки от участниците в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат? (По искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от смърт при ПТП)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за информационните ни бюлетини Dictum! Обещаваме да Ви информираме редовно за най-новата практика на ВКС по граждански и търговски дела!

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за информационните ни бюлетини Dictum! Обещаваме да Ви информираме редовно за най-новата практика на ВКС по граждански и търговски дела!