въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 11 ТР №******г. и т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. Доколкото става въпрос за задължителна практика на ВС, касаторът се позовава на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Данните по делото обаче не обосновавват това допълнително основание. С обжалваното решение въззивният съд конкретно е посочил кои неимуществени вреди са доказани. Прието е, че представените по делото публикации от вестници не установяват твърдението на ищеца, че е бил опозорен в резултат на множество публикации в средствата за масова информация. Прието е също така, че по делото не е установено в резултат от наказателното производство ищецът да е имал здравословни проблеми от психическо или физическо естество. Същевременно, според въззивният съд е установено, че същият е бил притеснен, разстроен, объркан и несигурен. Тези негативни промени в емоционалното състояние на ищеца са разгледани именно като последици от образуваното наказателно производство срещу него - тоест в причинно - следствена връзка с това производство. Конкретно са посочени свидетелските показания, които установяват едно или друго от посочените негови състояния. Следователно, противоречието с цитираната задължителна практика на ВС, не се установява.