Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2015

за възможността договорът за строителство, сключен с лице без представителна власт, да бъде потвърден и извършената работа приета с конклудентни действия, във връзка с основен извод на въззивния съд, че между [фирма] и [фирма] не съществува сключен договор за строителство за изграждане на Блок №1, в УПИ ІІ-95в груб строеж, на посочените в договора обекти, за които [фирма] си е запазило правото на строеж, след осъществената сделка с нот. акт №117 рег. №4108, дело 506/2008г. Правото на строеж на останалите обекти от Блок №1 са били прехвърлени с договора по цитирания нот. акт на „АБ Инвест”. Съдът е извел този извод от заключението на тройната графологична експертиза, която е установила, че положения оспорен върху договора от 25.06.2008г. подпис за [фирма] не е на управителя Х. Б. Д., представляващ търговското дружество. По правният въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, има задължителна за съдилищата съдебна практика, обективирана в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК В решенията се приема, че потвърждаването на договор за строителство, сключен от лице без представителна власт може да стане чрез конклудентни действия. В решение №140/28.10.2014г., постановено по т. д. №908/2012г. е посочено, че такова действие може да бъде подписване без възражения на Акт 15, както и други факти като преддоговорните отношения при сключването на договора, изпълнението и приемането на работата или използването на изработеното от възложителя. С решение №156 от 12.01.2015г. по т. д. №2989/2013г. на ВКС, ТК, Іт. о. е прието, че приложението на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти от които може да се обоснове безспорен извод, че търговецът е узнал за сключването на сделката или действията извършени от негово име, без представителна власт и не се е противопоставил веднага след узнаването. Предмет на доказването е сключването, респ. извършването на съответно действие. В решение №166 от 17.01.2013г. по т. д. №636/2011г. на ВКС, ТК, Іт. о. е прието, че конклудентно действие по чл. 301 ТЗ може да бъде осчетоводяването на фактура, издадена от изпълнителя за извършени СМР и съответно осчетоводена от ответника. С решение №89 от 12.06.2013г. по т. дело №431/2012г. на ІІ т. о., при друг вид договорни отношения, съставът на ВКС е застъпил принципно становище по приложението на чл. 301 ТЗ– независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделката от името на търговеца или изпълнението на сключената от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на въведената с чл. 301 ТЗ законова презумция предполага изследването на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. Настоящият състав на ВКС подкрепя цитираната съдебна практика по чл. 301ТЗ, като приложима и към договорите за строителство.

Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

При независимо причиняване на вредата от двама делинквенти, всеки от тях застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при различен застраховател, сключеното споразумение на пострадалите за обезщетяване на вредите от деликта със застрахователя на единия делинквент, погасява ли правото им да търсят обезщетение за понесените вреди от застрахователя на втория делинквент?

Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2015

Договор с, който старите задължения се прекратяват и се уговоря сумите по старите дългове да се считат дадени в заем, представлява ли новация? В тази хипотеза налага ли се да е налице предаване на сумата на заемателя, за да възникне заемно правоотношение?

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

като значими за изхода на делото: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички наведени от страните възражения, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка? Като допълнителен критерий поддържа противоречие със задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС: решение №138/13.05.2014 г. по гр. д. №5715/2013 г. на ВКС, решение №331/19.05.2010 г. по гр. д. №257/2009 г. на ІV на ВКС, решение №65/16.07.2010 г. по гр. д. №4216/2008 г. на ВКС, решение №670/15.11.2010 г. по гр. д. №695/2009 г. на ІV на ВКС и решение №548/06.12.2010 г. по гр. д. №1119/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС; 2/ Подлежи ли на тълкуване договор, когато съдържащите се в него уговорки са ясни и точни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните? Разрешен в противоречие с решение №67/30.07.2014 г. по т. д. №1843/2013 г. на ВКС; 3/ Допустимо ли е при тълкуване на договор съдът да подмени постигната обща воля на сключилите го страни? Разрешен в противоречие с: решение №94/9.07.2015 г. по т. д. №2094/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС и решение №32/31.03.2015 г. по т. д. №485/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС; 4/ При тълкуване на договора следва ли съдът да се съобрази с критериите по чл. 20 ЗЗД, като тълкува отделни договорни уговорки във връзка една с друга и в смисъл, който произтича от целия договор, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на страните? Разрешен в противоречие с: решение №94/9.07.2015 г. по т. д. №2094/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС и решение №100/10.08.2015 г. по т. д. №1191/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС.

Решение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

Погасяването по давност на вземането по каузалната сделка, обезпечена със запис на заповед, води ли до неоснователност на иска за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ, когато приносителят на записа на заповед е загубил възможността да предяви иск срещу платеца в срока по чл. 531, ал. 1 ТЗ?

Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2017

Длъжен ли е въззивният съд да остави без движение исковата молба, поради невнасяне на ДТ, когато с нея са предявени няколко субективно съединени иска с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК? се поддържа противоречие с ТР №6 по т. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Според касаторите даденото в т. 18 тълкуване се отнася за обективно и субективно съединени искове, а не са само при обективно съединените искове.