съдия Мими Фурнаджиева

Относно критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството за изменение мерките относно упражняването на родителските права, и относно задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето.

Непълното, неясно и непоследователно излагане на фактите и липсата на конкретно посочване на нарушените според ищеца уговорки в съответния граждански договор от страна на ответницата, затруднява насрещната страна при реализирането на правото ѝ на защита срещу заявената претенция, както и дължимата от страна на съда преценка на твърденията на страните, при недопустимо в хода на процеса „доуточняване“ на фактическите твърдения. Предвид това, исковата молба е следвало да бъде оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2 ГПК с указания към ищеца.

За правомощието на работодателя, след като е решил да упражни правото си на подбор и е назначил съответната комисия, да прекрати трудовото правоотношение със служител, заемащ единствена длъжност, поради съкращение в щата, без да извърши подбор.

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и да изложи мотиви.