съдия Мими Фурнаджиева

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение?

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички въведени във въззивната жалба оплаквания против първоинстанционното решение, като прецени всички доказателства и доводи на страните, и да мотивира решението си, включително за размера на обезщетението за неимуществени вреди, при съблюдаване принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД.

При наличието на предпоставките за отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, и да изложи мотиви за значението им при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД?

За служебните задължения на съда във връзка с доклада по делото и даване на указания на страните за разпределение на доказателствената тежест, както и за задължението на въззивния съд в решението си да обсъди сторените с въззивната жалба оплаквания, доводи и възражения на страните.

Съставлява ли потребителят на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41б ДР ЗЕ специален вид потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП, и приложима ли е предвидената в чл. 19, ал. 1 ГПК забрана спорът, по който една от страните е потребител, да се разглежда от арбитражен съд, в хипотезата на предявен от юридическо лице - потребител на енергийни услуги, установителен иск за недължимост на суми за предоставена електрическа енергия, и недействителна ли би била уговорена в този случай арбитражна клауза с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗЗП?