съдия Мими Фурнаджиева

За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и да изложи мотиви.

Включва ли се в рамките на процесуалните задължения на съда, когато констатира нередовност на исковата молба, да укаже на ищеца възможността да ползва правна помощ?

Налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от длъжника иск за признаване несъществуване на вземането на кредитора и предявения от кредитора иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи интересите на кредитора, доколкото наличието на паралелен процес, имащ за предмет отричане на вземането на кредитора, е от значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като решението по това паралелно производство ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на кредитор, респективно върху основателността на предявения Павлов иск.

За задължението на съда да обсъди обективно и пълно всички обстоятелства от значение за размера на неимуществените вреди, произтекли от деликт.

От събраните в производството по отмяна доказателства се установява, че достъпът до вратата на процесното жилище към съответния период е бил безпрепятствен, тъй като вратата на входа не се е заключвала. Пощенските кутии на живеещите във входа се намират от вътрешната страна на вратата на входа; там се намира и рекламното табло. При тези данни е ясно, че в случай на неоткриване на ответната страна на адреса, връчителят на съдебни книжа е следвало за залепи уведомлението по чл. 47 ГПК на вратата на апартамента или на пощенската кутия, респективно – да пусне уведомлението в пощенската кутия. Според записите в съответните съобщения, приложени в делото, връчителят е имал достъп до входната врата на жилището, след като заявява, че адресатите отказват да получат съобщенията и не желаят да отворят вратата, след като разберат, че връчителят е съдебен служител. Свидетелските показания опровергават удостоверената недостъпност до пощенските кутии. Макар към съответния период да не е изрично записано в процесуалния закон правилото, че невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, такова разбиране се поддържа в съдебната практика. Посещения в сочения порядък не се удостоверяват от връчителя. Ето защо следва да се приеме, че процедурата по призоваване е нарушена и не са били осъществени предпоставките за назначаване на особен представител на ответницата поради това, че не може да бъде намерена на посочения по делото адрес (който съвпада с постоянния и настоящия).