съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

от

„По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?”, разрешаването на който е от значение за произнасянето по настоящото дело, доколкото този въпрос е относим към поставените от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК втори и трети въпроси и ще е от значение за извършването на преценката за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

от

Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Като постановена в обратен на даденото от въззивния съд разрешение смисъл касаторът цитира съдебна практика, обективирана в решение №28/09.04.2014г. по т. д.№1948/2013 г. на Второ т. о. на ВКС и решение №4/08.03.2021г. по т. д.№2940/2019г. на второ т. о. на ВКС/.

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

от

1. Когато в устава на кооперацията се предвижда само два алтернативни начина на свикване на общо събрание – чрез избор на делегати и упълномощаване на пълномощници и невъзможност за избор на делегати и избор на пълномощници, поради независещи от кооперацията причини, допустимо ли е свикване на общото събрание на всички член- кооператори? и 2. Когато при свикване на общо събрание на кооперацията поканите за това са разгласени до всички член-кооператори може ли да се счита, че общото събрание е свикано като общо събрание на пълномощниците или като общо събрание на член-кооператорите? Твърди, че първият от въпросите въззивният съд е разрешил в противоречие с практика на Върховен касационен съд, обективирана в решение №191/13.12.2016г. по т. д.№3015/2015 г. на първо т. о. на ВКС /допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото / допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

от

1. Съществува ли законова презумпция за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от смъртта на най-близки лица /съпруг, родител, дете/, която да изключва задължението за доказване съдържанието на съответната връзка и длъжен ли е ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване конкретното съдържание на съответната връзка?; 2. Въпросът относно задължението на съда да определи справедливо по размер обезщетение като за целта обсъди всички релевантни за формирането на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД факти и обстоятелства и посочи значението им /по двата въпроса се сочат като практика решение №93/27.11.2020г. по т. д.№2013/2019 г. на първо т. о. на ВКС и решение №252/07.03.18г. по гр. д.№60225/2016 г. на четвърто г. о. на ВКС/; 3. Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение?; 4. При формиране на изводи относно размера на обезщетението длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки и страдания и емоционалните преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение?; 5. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение?; 6. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с икономическата обстановка в страната към датата на увреждането? /тези четири въпроса касаторът счита за разрешени от въззивния съд в отклонение от разрешенията, дадени в ППВС №4/68г., решение №94/18.07.2019г. по т. д.№3030/2018 г. на второ т. о. на ВКС, решение №179/29.01.2016г. по т. д.№2143/2014 г. на първо т. о. на ВКС, решение №78/13.11.17г. по гр. д.№60397/2016 г. на второ г. о. на ВКС, решение №95/29.04.15г. по гр. д.№5462/2014 на трето г. о. на ВКС, решение №422/22.12.15г. по гр. д.№2407/2015 на четвърто г. о. на ВКС, решение №93/10.06.21г. по гр. д.№3057/2020 г. на трето г. о. на ВКС,, решение №214/2018 от 08.01.19г. по гр. д.№3921/2017 г. на четвърто г. о. на ВКС, решение №20/24.04.19г. по т. д.№871/2018 г. на второ т. о. на ВКС, решение №215/03.02.17г. по т. д.№2908/2015 г. на първо т. о. на ВКС/; 7. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти? /противоречие с решение №148/28.06.2018г. по гр. д.№3923/2017 г. на четвърто г. о. на ВКС/; 8. Следва ли при преценка на свидетелските показания съдът да вземе предвид и начина, по който свидетелят е узнал за тези факти, както и способността и желанието на свидетеля вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизвежда в показанията си?; 9. Следва ли съдът да кредитира свидетелски показания, когато липсват данни за непосредствени впечатления на свидетеля относно фактите, за които свидетелства? /противоречие с решение №93/27.11.20г. по т. д.№2013/2019 г. на първо т. о. на ВКС, решение №22/04.02.19г. по гр. д.№2644/2018 г. на четвърто г. о. на ВКС/; 10. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време? /противоречие с решение №214/2018 от 08.01.19г. по гр. д.№3921/2017 г. на четвърто г. о. на ВКС/; 11. От кой момент застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение? /противоречие с решение №93/27.11.20г. по т. д.№2013/2019 г. на първо т. о. на ВКС/.