Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2017

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2017

Определение №****/**.**.2019 по дело №****/2017

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Влахов

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело №1/2009 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. По същество изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обективира оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. второ и 3 ГПК, предвид твърдението, че въззивният съд е формирал грешни правни изводи, поради неправилна преценка на правнорелевантни доказателства по делото. Според т. 1 от цитираното тълкувателно решение, съдържащо задължителни указания досежно определянето на обуславящия изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които се преценяват от касационния съд едва в стадия на разглеждане на касационната жалба- в случай, че същата бъде допусната до разглеждане. Правният въпрос, който обуславя допускането на касационното обжалване, следва да е принципен и насочен към установяване на действителния смисъл и съдържание на приложима по делото материалноправна или процесуалноправна норма, която въззивният съд е приложил или е игнорирал при формулиране на правните си изводи. Общо заявеното твърдение на касатора, че въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалноправни норми, не позволява да се изведе какъвто и да е правен въпрос, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. По същество в конкретния случай обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос е свързан с преценката за предпоставките, при които собственик, прехвърлил имота си в полза на трето лице и продължил да упражнява фактическата власт върху него, може да го придобие по давност. Такъв правен въпрос не е формулиран от касаторите, което само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Само за пълнота на изложението следва да се посочи обаче, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е изцяло съобразено с константната практика на ВКС, според която, след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи същата и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт само по себе си не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително за себе си да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин /Решение №12/19.02.2014 г. по гр. д. №1840/2013 г., ВКС, І г. о., Решение №115/28.10.2016 г. по гр. д. №977/2016 г., II г. о./. Доколкото в конкретния случай не се установява установеното от ищците държане върху процесния имот след прехвърлянето му на тяхната дъщеря да е било обърнато във владение чрез явно отричане правата на новия собственик, следва да се приеме, че поставеното от въззивния съд решение, с което е отхрърлена исковата претенция, основана на твърдение за придобиване на процесния имот от ищците по давност, е правилно като съобразено с приложимия материален закон.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Влахов

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната жалба, а разполага с възможността единствено въз основа обстоятелствената част на изложението да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от касатора въпрос /ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело №1/2009 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Релевираните от касатора оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства имат отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за евентуална неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба. В конкретния случай решаващият мотив, с оглед на който въззивният съд е потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение, е изводът за предявяване на конститутивния иск за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок, доколкото от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата е узнала за извършеното от ответника Д. С. разпореждане през м. декември 2015 г., докато исковата молба е заведена на 29.09.2016 г. По отношение на този обуславящ изхода на делото извод касаторът не е формулирал какъвто и да е правен въпрос, а изложените доводи и оплаквания срещу кредитирането на свидетелските показания досежно момента на узнаване на процесната сделка, както вече беше посочено, са ирелевантни за настоящата фаза на касационното производство. Само за пълнота следва да се отбележи, че не е налице противоречие в изнесените данни от двете групи разпитани свидетели пред първоинстанционния съд относно момента на узнаване на сделката от ищцата, тъй като показанията на свидетелите се отнасят до различни факти, поради което правилно въззивният съд е възприел показанията на свидетелите, сочещи на това узнаване към по-ранния момент /м. декември 2015 г./, без това да е свързано с пряко опровергаване на показанията на свидетелите В. И. и Е. И., които уведомили ищцата за сделката през м. август 2016 г. В този смисъл въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, поставяйки в основата на фактическите си изводи показанията на първата група свидетели, тъй като в дадените показания не е налице противоречие относно едни и същи факти, което да обуслови тяхното обсъждане в условията на конкуренция и обосноваване защо се дава вяра на едни доказателства за сметка на други.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Влахов

Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

За необходимостта при извършване на делбата съдът да изследва възможността всеки съделител да получи реален дял в натура, при съобразяване на предвидената в чл. 201 ЗУТ процедура за поделяне на урегулиран поземлен имот.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Влахов

Решение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Влахов

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2018

е свързан с преценката, чия е собствеността изобщо върху изграден обект въз основа на учредено право на строеж от част от съсобствениците, без участие на останалите. Произнасянето на въззивния съд по този материалноправен въпрос изцяло е съобразено с казуалната практика на ВКС, според която при учредяване на право на строеж от съсобственик, без в учредяването да участва друг съсобственик, учредилият правото се е разпоредил с права, в по-голям обем, отколкото той притежава. На това основание за разликата над притежавания от учредилия суперфицията съсобственик обем права действията му не пораждат вещен ефект и при евентуално реализиране на строежа съответни идеални части от сградата по приращение ще се придобият от неучаствалия в учредяването съсобственик /Решение №44 от 04.03.2013 г. по гр. д.№358/2012 г. на ІV г. о./. Поставеният от касатора материалноправен въпрос е неотносим към спора предвид начина, по който е формулиран- доколкото в случая не е налице „изградено в повече от гледна точка на пространствените предели на правото на строеж /при което практиката е константна, че изграденото в повече принадлежи на собственика на земята по силата на приращението, ако е самостоятелен обект на собственост- Решение №137 от 17.08.2010 г. по гр. д.№3954/2008 г. на І г. о., Решение №316/2012/20.05.2013 г. по гр. д.№217/2012 г. на ІІ г. о. и др./, а е налице хипотеза на разпореждане от страна на част от съсобствениците в повече от притежаваните от тях права върху мястото, поради което на общо основание /чл. 92 ЗС/ съсобственикът, който не е заявил воля за учредяване на право на строеж върху мястото, придобива съответен обем права върху построеното. Вторият и третият от поставените от касатора въпроси в изложението към касационната жалба са неотносими по изложените по-горе съображения- същите се отнасят до релевираното от ответника възражение за давност, което не може да бъде разглеждано в касационното производство при липса на подадена касационна жалба от ответника срещу решението, с което срещу него е уважен евентуалния установителен иск за собственост на 29,65/634 ид. ч. от процесния апартамент. Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и по въпроса относно приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК във въззивното производство. Този въпрос е поставен в контекста на оплакванията, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е допуснал поискани от касатора доказателства, според които процесният имот не е съпружеска имуществена общност, както и такива, свързани със знанието на ответника, че праводателят му не е собственик. Тези доказателства обаче са неотносими към спорния предмет, пренесен пред настоящата инстанция с касационната жалба, поради което и въпросът няма обуславящо за изхода на делото значение. Преценката, дали претендираното от ищеца право на собственост се притежава от него в режим на изключителни собственически права или представлява съпружеска имуществена общност, е извън предмета на делото, образувано по иск за собственост срещу ответната страна. Съобразно основополагащото процеса диспозитивно начало, предметът на делото се определя от заявеното искане за защита или съдействие /чл. 6, ал. 2 ГПК/, и следователно в конкретния случай наличието или липсата на СИО е извън този предмет. Относно приетото в мотивите на въззивното решение, че признатите на ищеца 29,65/634 ид. ч. от процесния апартамент са в режим на СИО, следва да се посочи, че това произнасяне, доколкото не е обективирано в диспозитива на решението, поначало не е източник на сила на пресъдено нещо и поради това не подлежи на самостоятелно обжалване /т. 18 ТР №1 от 04.01.2001 г. по гр. д.№1/2000 г. на ОСГК/. Колкото до доказателствата относно знанието на ответника, че частният му праводател не е собственик, по вече изложените съображения същите се явяват неотносими за производството пред настоящата инстанция предвид предмета на производството, който не включва произнасяне по направеното от ответника възражение за придобивна давност, доколкото същият не е обжалвал уважаването на иска за собственост за 29,65/634 ид. ч. от спорния имот.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Влахов

12340 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право