Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

не отговарят на основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не са обусловили изхода на спора. В обжалваното решение не е даден отговор на първия формулиран въпрос. Втори въпрос е общо зададен, без да се сочат конкретните обстоятелства, служебно известни на ищеца, от които се извежда проявлението на субективния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Апелативният състав не е изложил мотиви и относно ликвидността и изискуемостта на активното вземане, предмет на прихващането, поради което трети въпрос също не може да предпостави допускане на решението по иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН до касационен контрол. Следва да се има предвид, че дори да се приеме, че е извършеното прихващане не е произвело действие, това не би могло да обуслови уважаване на конститутивния иск за относителна недействителност на прихващането. Предвид липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не може да бъде обсъждано проявлението на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, като относно тях е налице задължителна съдебна практика – ПП №4/1968г., и практика на ВКС по чл. 290 ГПК, в съответствие с която е постановен съдебният акт в атакуваната част. Във всеки отделен случай определянето от съдилищата на размера на обезщетението за неимуществени вреди се дължи на преценката на всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст и пр., извършена от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. Решаващият съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, значими за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил вкл. характера на по-тежката травма – счупване на ребро. Размерът на обезщетението е в съответствие и с обществено – икономическата обстановка в страната към момента на ПТП – 30.12.2019г. С оглед горното, не се доказва осъществяване на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

не е налице наведеният от касатора селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тази допълнителна предпоставка не е осъществена спрямо въпрос №2, тъй като съдът въз основа на предмета на договора, обвързаността му с договор за наем на бензиностанцията, и счетоводното отразяване на фактурите при ответника по исковете, вкл. отправено от същия писмено искане за потвърждение на „салда при приключване на финансовата 2017г. в размер на 30 000 лева – дълг към ищеца, по същество е счел, че е налице приемане на изпълнението от възложителя и признание от същия на дължимостта на вземанията на ищеца, които изводи са в съответствие с константната практика на ВКС, като липсва посочване от жалбоподателя на конкретна практика на ВКС, в противоречие с която да е постановен атакуваният акт по втори въпрос. Съдът в случая е извел предмета на договора на база тълкуване на клаузите му, различно от това, направено от жалбоподателя, което не е основание за допускане на решението до касация, като не е налице твърдяното във въпрос №3 допълване от съда на вида и характера на дължимата по договора услугата, поради което този въпрос също не може да обуслови допускане на решението до касационно обжалване. Спрямо този въпрос също не е посочена практика на ВКС, в несъответствие с която да е постановено обжалваното решение.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил за причиняване на смърт по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК, във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, с присъда №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]153/15.12.2020[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по н. о. х. д. №346/2020г. на ОС-Ямбол, влязла в сила на 31.12.2020г.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от предварително обявения дневен ред. Установил е, че в представения Протокол №1/21.04.2018г., на който се позовава процесуалния представител на кооперацията за осъществен избор на пълномощници, не съдържа решение в тази насока, поради което е приел, че такива не са надлежно избрани, което е още едно съображение за незаконосъобразност на взетите решения от проведеното на 27.06.2021г. общо събрание, в което единствено пълномощници са взели участие. Също така е констатирал, че самият протокол от 21.04.2018г. не е от Общо събрание на всички член кооператори, които по процедурата на закона и устава следва да изберат за следващ мандат пълномощници, а е протокол от събрание на избрани по неясен ред пълномощници. Въз основа на гореизложеното въззивният състав е заключил, че избирането на лица за пълномощници от самите тях, без участието на останалите член – кооператори е незаконосъобразно и порочно като процедура, което води и до порочност на взетите впоследствие от тях решения.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

При наличие на иск за припадащата се част срещу останалите солидарни длъжници на дружеството – кредитополучател, платило цялата сума по банков кредит, допустим ли е субсидиарният иск за неоснователно обогатяване срещу застрахователно дружество при настъпил покрит риск – смърт на управителя?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

за приложението на вътрешна процесуална норма – чл. 230 ГПК, на страна членка на ЕС, чието тълкуване е от компетентността на националния съд, поради които искането по чл. 267, пар.3 ДЕФС следва да бъде оставено без уважение.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

също не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като по отношение на наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и неговата степен между страните е формирана сила на пресъдено нещо, с оглед влизане в сила на въззивното решение по частично уважения иск за обезщетение за имуществени вреди, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван във връзка с иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от същото ПТП.