Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
не отговарят на основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото не са обусловили изхода на спора. В обжалваното решение не е даден отговор на първия формулиран въпрос. Втори въпрос е общо зададен, без да се сочат конкретните обстоятелства, служебно известни на ищеца, от които се извежда проявлението на субективния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Апелативният състав не е изложил мотиви и относно ликвидността и изискуемостта на активното вземане, предмет на прихващането, поради което трети въпрос също не може да предпостави допускане на решението по иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН до касационен контрол. Следва да се има предвид, че дори да се приеме, че е извършеното прихващане не е произвело действие, това не би могло да обуслови уважаване на конститутивния иск за относителна недействителност на прихващането. Предвид липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не може да бъде обсъждано проявлението на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
са свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, като относно тях е налице задължителна съдебна практика – ПП №4/1968г., и практика на ВКС по чл. 290 ГПК, в съответствие с която е постановен съдебният акт в атакуваната част. Във всеки отделен случай определянето от съдилищата на размера на обезщетението за неимуществени вреди се дължи на преценката на всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст и пр., извършена от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. Решаващият съд е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, значими за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, като е съобразил вкл. характера на по-тежката травма – счупване на ребро. Размерът на обезщетението е в съответствие и с обществено – икономическата обстановка в страната към момента на ПТП – 30.12.2019г. С оглед горното, не се доказва осъществяване на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.
не е налице наведеният от касатора селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тази допълнителна предпоставка не е осъществена спрямо въпрос №2, тъй като съдът въз основа на предмета на договора, обвързаността му с договор за наем на бензиностанцията, и счетоводното отразяване на фактурите при ответника по исковете, вкл. отправено от същия писмено искане за потвърждение на „салда при приключване на финансовата 2017г. в размер на 30 000 лева – дълг към ищеца, по същество е счел, че е налице приемане на изпълнението от възложителя и признание от същия на дължимостта на вземанията на ищеца, които изводи са в съответствие с константната практика на ВКС, като липсва посочване от жалбоподателя на конкретна практика на ВКС, в противоречие с която да е постановен атакуваният акт по втори въпрос. Съдът в случая е извел предмета на договора на база тълкуване на клаузите му, различно от това, направено от жалбоподателя, което не е основание за допускане на решението до касация, като не е налице твърдяното във въпрос №3 допълване от съда на вида и характера на дължимата по договора услугата, поради което този въпрос също не може да обуслови допускане на решението до касационно обжалване. Спрямо този въпрос също не е посочена практика на ВКС, в несъответствие с която да е постановено обжалваното решение.
относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил за причиняване на смърт по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК, във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, с присъда №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]153/15.12.2020[/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. по н. о. х. д. №346/2020г. на ОС-Ямбол, влязла в сила на 31.12.2020г.
от предварително обявения дневен ред. Установил е, че в представения Протокол №1/21.04.2018г., на който се позовава процесуалния представител на кооперацията за осъществен избор на пълномощници, не съдържа решение в тази насока, поради което е приел, че такива не са надлежно избрани, което е още едно съображение за незаконосъобразност на взетите решения от проведеното на 27.06.2021г. общо събрание, в което единствено пълномощници са взели участие. Също така е констатирал, че самият протокол от 21.04.2018г. не е от Общо събрание на всички член кооператори, които по процедурата на закона и устава следва да изберат за следващ мандат пълномощници, а е протокол от събрание на избрани по неясен ред пълномощници. Въз основа на гореизложеното въззивният състав е заключил, че избирането на лица за пълномощници от самите тях, без участието на останалите член – кооператори е незаконосъобразно и порочно като процедура, което води и до порочност на взетите впоследствие от тях решения.
При наличие на иск за припадащата се част срещу останалите солидарни длъжници на дружеството – кредитополучател, платило цялата сума по банков кредит, допустим ли е субсидиарният иск за неоснователно обогатяване срещу застрахователно дружество при настъпил покрит риск – смърт на управителя?
за приложението на вътрешна процесуална норма – чл. 230 ГПК, на страна членка на ЕС, чието тълкуване е от компетентността на националния съд, поради които искането по чл. 267, пар.3 ДЕФС следва да бъде оставено без уважение.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
също не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като по отношение на наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и неговата степен между страните е формирана сила на пресъдено нещо, с оглед влизане в сила на въззивното решение по частично уважения иск за обезщетение за имуществени вреди, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван във връзка с иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от същото ПТП.