съдия Камелия Маринова

За задължението на въззивния съд по чл. 266, ал. 3 ГПК, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне съдебно-техническа експертиза по спор за собственост, по който и двете страни разполагат с решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници по ЗСПЗЗ, обвързани са от съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за имот в същата местност, но с различна площ и без посочен номер по КВС, с която експертиза страната цели установяване на начина на заснемане на имот по плановете, за които има данни, че съществуват от 1915 г. и записванията по разписните листи.

Длъжен ли е съдът да обсъди и да се произнесе по всички наведени доводи на страните въззивното решение?

Позитивното ни право урежда ограничен брой вещни права, които могат да се придобиват само по уреден в закона фактически състав. В действащата нормативна уредба не е уреден фактически състав, по който включването на реална част от реституиран земеделски имот в урегулиран поземлен имот на трето лице, да доведе до възникване на съсобственост между реституирания собственик и това трето лица.

Определянето на правната квалификация е задължение на съда, който следва да я определи въз основа на твърдените факти, които да подведе под съответната правна норма, без да е обвързан от дадената от страните по спора правна квалификация.

Постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, противопоставимо ли е на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ?