съдия Камелия Маринова

Следва ли стойността на свободното имущество, което не е предмет на общи или частни завещателни разпореждания или дарения и от което наследниците получават части съобразно права им по закон, да бъде взета предвид, за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН и ако се установи такова накърняване, то тогава, то тогава разликата в стойността до пълния размер на запазената част да бъде допълнена чрез намаляване на дарението?

В действителност ли разясненията в т.8 на ППВС № 5 от 1972 г. относно предпоставките за изключителност не са актуални при действащия Семеен кодекс с цел преценка дали въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр.д. № 4874/2014 г., I г.о.?

За преценка дали не е очевидно неправилен извода на окръжния съд, че нормата на чл.537, ал.2 ГПК се прилага и по отношение на актове за общинска собственост.

Допустимо ли е и има ли правен интерес в производството по реда на чл. 61 ЗН, образувано по молба на държавата при условията на чл. 11 ЗН, да бъде проведено производство по чл. 51 ЗН?

Представляват ли „държане“ по смисъла на чл. 76 ЗС, фактически състояния, при които се упражнява власт върху вещ, но които не произтичат от договор между собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие или това са търпими действия?