съдия Светлана Калинова

1. „Допустимо ли е при тълкуване действителната обща воля на страните да се разглеждат не само писмените уговорки в договора, но и поведението на страните по време на изпълнението на договора, вкл. как са изпълнявани задълженията по него след сключването му или договорът се тълкува само на база вписаните в него уговорки”. Според касаторите произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №147/06.11.2020 г. по гр. д. №3283/2019 г. на ВКС, III г. о.; решение №85/24.07.2015 г. по гр. д. №1207/2014 г. на ВКС, III г. о. и решение №37/23.04.2021 г. по гр. д. №3033/2018 г. на ВКС, I т. о. Поддържат, че съгласно константната съдебна практика, съдът при преценката на облигационните отношения между страните е длъжен да извърши тълкуване на договора, при спазване на предвидените в чл. 20 ЗЗД критерии като действителната воля на страните следва да бъде изведена както от писмените уговорки в договора, така и от поведението на страните преди и след сключването му и при изясняване действителната обща воля на страните съдът може да изследва и това как са изпълнявани задълженията по споразумението след сключването му. Считат, че въззивният съд не е извършил преценка на действителната обща воля на страните относно това каква сграда е следвало да бъде построена, съответно каква сграда е построена в действителност, и дали намеренията на ищците относно действително построената сграда са били да я държат съобразно договора, а именно: безвъзмездно за срок от пет години, след което – срещу заплащане на наемна цена. Поддържат, че поведението на ответника след сключването на договора налага извода, че процесната сграда не е построена по договора от 17.02.2004 г., а представлява различна постройка, която е закупена от трето лице. Поддържа, че ако страна по договора го изпълнява в съответствие с тезата на отсрещната страна за неговото съдържание, това й поведение е преценимо към установяване на действителната обща воля. Твърдят, че сключвайки договор за покупко-продажба на процесния имот, ответникът е извършил извънсъдебно признаване на обстоятелството, че не е носител на право на собственост върху предмета на сделката. Поддържат, че след като ответникът със собственото си поведение след сключването на договора по същество отрича наличието на облигационно отношение, свързано с процесната постройка, следва да се приеме, че действителната воля на страните по договора не се е отнасяла до нея, а до различна постройка с временен характер, чието изграждане не е извършено.