/които в същността си са идентични/, не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото четвъртият не е от значение за изхода на спора, а всички са разрешени от въззивния съд съобразено установената съдебна практика, изградена върху базисните постановки, съдържащи се в ППВС №4/1968г. Съгласно същите - справедливото обезщетение се определя при съобразяване с всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Във всички хипотези на чл. 2 ЗОДОВ релевантни са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, интереси и ценностна система, трудовата биография, отражението върху личния, обществения и професионалния живот; причиняване на здравословно увреждане. В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от значение е още тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, интензивността на предприетите процесуални действия; фазата, до която е достигнало производството /дали е постановен съдебен акт, включително и осъдителен/, наложените мерки за неотклонение – тяхната тежест и вид, налице ли е ограничаване на права и в каква степен. Във всички случаи паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на прекратяване на наказателното производство, като се отчитат съответните общественоикономическите условия в страната. Доколкото, съгласно Постановление №4/23.12.1968г., всеки отделен случай е специфичен и дължимата преценка е индивидуална, приложените от страните решения са ирелевантни, защото за всеки отделен случай обстоятелствата, които се отчитат са различни. В случая, въззивният съд е преценил всички групи обстоятелства, които са от значение за спора, като е изследвал и конкретното им отражение върху личността на пострадалата. Принципът за справедливост е съобразен, защото дължимият размер на обезщетение е определен след преценка на конкретно установените факти и наведените възражения, при съобразяване както на обстоятелствата, обуславящи по- висок размер, така и тези, обуславящи по-нисък размер на обезщетение. След като са съобразени характера и степента на причиненото увреждане, начина и обстоятелства, при които е получено, включително и факта, че обвинението е свързано с професионалната дейност на увреденото лице и произтичащите от това вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възрастта на пострадалата и състоянието й – към момента на повдигане на обвинението, нейното обществено и социално положение, отражението върху начина й на живот и обичайна среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда; установените критерии за приложение на принципа за справедливост са спазени.