Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на сума за обезвреда на неимуществени вреди, без в хода на съдебното производство да са събирани нови факти от значение за спорното право?
Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Доколкото петитумът на иска е искане за присъждане на парична сума, отговаря ли присъдената сума на принципа на справедливостта в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността и преживяванията на пострадалия следва да бъде определена?
Какви са критериите, по които съдът определя паричния еквивалент на претърпените увреждания при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, съответно какви са критериите за определяне на застрахователното обезщетение като достатъчно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли да се води дело по чл. 61, ал. 1ЗЗД (извършване на работа без възлагане в чужда полза - което е основанието на иска на ищеца) и искът да бъде уважен изцяло, ако ищецът твърди, (а и свидетели потвърждават), че работите са му били възлагани от пълномощник на възложителя, макар и устно, т. е. основанието на иска не може да бъде гестия, тъй като възлагане, според ищеца, е имало?
Може ли да бъдат присъдени мораторни лихви, без главницата (ако изобщо има такава) да е била поискана от страната, която претендира, че й се дължат мораторни лихви, без да са издадени фактури и изпратени на твърдяния длъжник и без да се установи в процеса в условията на пълно и главно доказване кога, как и от кого е извършена всяка от дейностите? Ако главницата е сбор от различни претенции за извършени дейности през различни периоди от време, от кога започва да тече погасителната давност за всяко от тези вземания?
Може ли да се уважи един иск изцяло, без да има записвания в съдебно-техническите и икономически експертизи за точни размери на извършени СМР и довършителни работи, а само с твърдения, че тези СМР не може да ги няма на мястото - без доказани обем, количество и качество и без данни да са приети от възложителя, от проектанта и от надзорника по съответния ред, както изисква Наредба №3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (където нормите са императивни)? Може ли да бъде уважен иск изцяло, ако самото вещо лице Д. в САС (икономическа експертиза) е заявил в с. з., записано в последния протокол на делото пред САС, че не е възможно да се разпределят в пари претенциите по количества, посочени от вещите лица (СТЕ), тъй като там са дадени в друга мерна единица?
Ако в Наредба №3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (задължителна за всеки вид строителство, като без нейното приложение няма как да се установи размерът на извършени СМР и довършителни работи) се изисква задължително писмена форма за валидност на приемането на всички извършвани действия в строителството (която норма е императивна), може ли претенциите на ищеца да се докажат само с един неподписан от ответника протокол, съставен от единствения свидетел по делото, който не е имал пълномощия да издава такива документи от страна на управителя на дружеството строител, който протокол не е изпратен по съответния начин (например нотариална покана) на собственика на имота и въз основа само на твърденията на лицето (св. Р., който не е имал пълномощно от управителя на дружеството да съставя такива актове), което е изготвило протокола, без възможност възложителят (ответник по исковата молба) да провери количеството и качеството на извършените дейности, ако приемем, че ищецът изобщо ги е извършил, след като от доказателствата по делото става ясно, че на обекта са работили още поне 5 дружества? Може ли изобщо в нарушение на Наредба №3/2003 г. да се приемат устни доказателства, като наредбата изисква в хода на строителството всички протоколи да са в писмена форма?
Може ли едно решение да се основава само на документи, които според самия съд нямат материална доказателствена сила за ответника и за Съда?
Може ли съдът да приема като доказателства, на които изцяло се основава атакуваното решение, фактури и други счетоводни документи, които не отговарят на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, издадени три години след приключването на строежа с разрешение за ползване?
Може ли да бъде присъдена законна лихва върху главницата за период от три години (от април 2021 г. до март 2024 г.), през който въззивната инстанция (САС) не можа да намери три вещи лица, които да изготвят допуснатата пред въззивната инстанция повторна експертиза, като спорно е изобщо дали беше правилно това допускане на СТЕ при действието на нормата на чл. 266 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение по реда на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК? Нормата на чл. 8, ал. 2 НЗЗРСРТЗ, в която е посочено, че: “Застрахователната сума не може да бъде по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител” какъв характер има - диспозитивна, с императивен минимум или с императивен минимум и максимум? По какъв начин следва да се определи 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата по смисъла на чл. 8, ал. 2 НЗЗРСРТЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?
Длъжен ли е съдът да посочи всички факти, относими критерии, да ги съпостави с фактите по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за определяне квотата на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат?
Допустимо ли е съдът, при прилагане последиците на чл. 300 ГПК по отношение на водач и при наличието на достатъчно данни за принос над средния (съществен) от страна на пострадалия, да постанови квота, надвишаваща 50 % за пострадалия, с която да намали общия размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди?
Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий и без достатъчно доказателства?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?
Определянето на квота за принос на пострадалия в механизма на ПТП и в настъпването на вредоносния за него резултат от ПТП, несъответстваща по тежест на събраните доказателства по делото, представлява ли нарушаване принципа за справедливост и адекватност и води ли до очевидна неправилност на решението?
При постановяване на своето решение, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства за да установи реално осъществените факти и обстоятелства, включени в основанието на иска, от което се поражда претендираното от ищците спорно материално право?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в своето решение всички релевантни, допустими, надлежно събрани доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите практически и правни изводи?
Следва ли въззивното съдебно решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка?
Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение?
При прилагането на института на съпричиняването на вредоносния резултат по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва ли поведението на пострадалото лице да се намира в доказана, след съвкупна преценка на всички установени факти и обстоятелства по делото, пряка причинноследствена връзка с непозволеното увреждане и има ли значение дали пострадалият има вина за деликта?
Как следва да се намали застрахователното обезщетение в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и следва ли да се направи комплексна преценка на събраните по делото доказателства, като се вземе предвид как всяко едно от действията на увредения и на делинквента се отнасят към увреждането и каква е степента, в която те обективно допринасят за настъпването на вредата?
Какви са критериите за определяне на размера на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на увреденото лице?
При определяне на степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 120 ЗЗД, чл. 236 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 497 КЗ, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?
Основание за спиране на гражданското производство по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ли е образуваното наказателно дело срещу водача, чиято отговорност е застрахована, в досъдебна фаза?
Винаги ли при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и наказателно производство в досъдебна фаза срещу лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована, гражданското дело следва да бъде спряно или само ако бъдат установени престъпни обстоятелства, които не е възможно да бъдат установени със средставата на ГПК?
Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл. 229, т. 5 ГПК до приключване на наказателното производство в досъдебна фаза?
Необходимо ли е за уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За предпоставките по прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при наличието на които следва да бъде намалено претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
В условия на „специален надзор“, преди да е възникнала фигурата на синдик на банката, съществува ли латентно състояние по отношение на дейностите, които са ограничени със закон?
При разглеждане на иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН, обстоятелства които са служебно известни на дадено лице, следва ли да бъдат относими и приети за безспорни към елемента за наличие на знание, в смисъла съдържащ се в правната норма и същите подлежат ли на доказване?
Действително ли е прихващане, което е извършено в разрез на законови ограничения, във време, в което банката е в състояние на особен надзор и което не е било ликвидно, не е било изискуемо и не е спазена законовата форма предвидена в специалния ЗБН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 103 ЗЗД, чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 115 ал. 1 ЗКИ, чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗКИ, чл. 59 ал. 1 ЗБН, чл. 59 ал. 2 ЗБН, чл. 59 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 4 ЗБН, чл. 59 ал. 5 ЗБН, чл. 59 ЗБН, чл. 63 ал. 1 ЗБН
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.