съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

(първите два – материално-правни, а другите – процесуално-правни): 1. При съкращаване в щата длъжен ли е работодателят да извърши подбор между всички работници/служители, заемащи сходни длъжности в рамките на обособеното звено? 2. Следва ли работодателят да определи конкретни показатели, относими към критериите по чл. 329 КТ, с оглед възможността за упражняване на съдебен контрол за обективно съответствие на дадената оценка с действителните качества на работниците/служителите, включени в подбора? 3. Достатъчно доказателство за отразените в него обстоятелства ли е протоколът за извършен подбор при оспорване от ищеца на реалното и обективно оценяване на работниците/служителите, между които е извършен подбора? и 4. Следва ли квалификацията на работниците, участвали в подбора, да се преценява въз основа на документи за завършено образование и допълнителна квалификация или е допустимо доказване със свидетелски показания? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с актовете на казуално и нормативно тълкуване на Върховния касационен съд по приложените в решението правни норми (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон (касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 2 ГПК). Претендира разноските по делото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

1. Има ли законова възможност длъжникът да търси съдебна защита по реда на чл. 266 – 268 ДОПК, свързана с предложението за участие в таен търг, дадено В. П., и кога е узнал за неговото съдържание? и 2. Прилагани ли са в практиката на Върховния касационен съд подзаконови нормативни актове, издавани във връзка с точното прилагане на кодекси и закони от държавни и административни органи? Касаторът твърди, че въпросите са включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, към която чл. 274, ал. 3 ГПК препраща) и счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната предпоставка по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че определението е неправилно, защото въззивният съд е потвърдил прекратяване на производство по допустимо искане за съдебна защита.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

1. Прилага ли се чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ за апелативния съд в производството по частна жалба срещу разпореждането за връщане на искова молба по чл. 2в ЗОДОВ, когато апелативният съд е ответник по иска? и 2. За отговора има ли значение, дали искът е предявен преди или след влизане в сила на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ (Обн., ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.)?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

(първите четири – материално-правния, а петият – процесуално-правен): 1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по който е направено възражение за съпричиняване и по делото са установени факти, имащи отношение към приложението на разпоредбата, длъжен ли е съдът да обсъди степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия? 2. Макар да е налице съпричиняване от обвиняемия, когато той е допринесъл за забавянето на наказателното производство с промяна на адреса, без да уведоми разследващите органи, справедлив размер ли е присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 400 лв.? 3. Фактът на предишни осъждания и наличието на трайно изградено поведение на лице, склонно към извършване на престъпления към момента на деянието, може ли да бъде довод за липса на вреди за ищеца при установено конкретно незаконно обвинение и липсата на чисто съдебно минало релевантно ли е за производството, което има за предмет преценка на причинените на ищеца вреди в резултат на незаконно обвинение? 4. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“ в смисъла по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване? и 5. Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички релевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така че да реши делото според точния смисъл на закона? Касаторът намира въпросите обуславящи решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд ги е решил първите три материално-правни и петият процесуалноправен в противоречие с конкретни решения на ВКС, а четвъртият – в противоречие с т. 11 ППлВС №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]4/1968 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Оплакванията по същество са, че решението е неправилно, защото е необосновано и в нарушение на чл. 52 ЗЗД (касационните основания от чл. 281, т. 3, предл. първо и 3 ГПК). Претендира разноски.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Необходимо ли е да са доказани конкретни понесени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от установената по делото по чл. 2б ЗОДОВ неразумна продължителност на съдебното производство, за да определи съдът обезщетението по справедливост, или е достатъчно в решението националният съд да се позове на силната, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на съдебното производство причинява неимуществени вреди, която презумпция е изведена в решения по чл. 6, пар. 1 КЗПЧ на Европейския съд по правата на човека? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с т. 11 ППлВС №4/1968 г. и с практиката на Върховния касационен съд – с Решение №170/04.02.2020 г. по гр. д. №4835/2018 г. III ГО, Решение №134/04.07.2016 г. по гр. д. №5992/2015 г. III ГО, Решение №92/02.08.2016 г. по гр. д. №965/2015 г. I ТО и решение №272/27.01.2020 г. по гр. д. №924/2019 г. IV ГО (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Касаторът твърди и противоречие на начина, по който въззивният съд му е отговорил, с други решения на Европейския съд по правата на човека по чл. 6 пар. 1 КЗПЧ, в които се приема за възможно при установена неразумна продължителност на съдебно производство съдът да не присъди обезщетение претърпени имуществени вреди, когато страната, която твърди, че е претърпяла такива, не докаже твърдението си – така Решение по делото Скордино срещу Италия, №36813/97 и Решение по делото Нардон срещу Италия, №34368/02. Чл. 41 КПЧОС е основанието за определените от ЕСПЧ обезщетения за неимуществени вреди в полза на юридически лица, на представители на различни общини, вкл. без изискване да са правосубектни.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

са включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1. В случай, че при договор за изработка субективните предпочитания на възложителя не са възпроизведени в договора и изпълнителят е престирал в срок изработеното, може ли поради последващи и изцяло субективни възражения на възложителя, да се приеме, че е налице пълно неизпълнение на договора? 2. Следва ли субективните предпочитания на възложителя относно изпълнението на договор за изработка да се инкорпорират в договора за изработка и/или да се заявят изрично, ясно и подробно на изпълнителя преди същия да започне изпълнението на договора? 3. Може ли да се приеме наличие на негодност за използване по предназначение на изработеното по договор за изработка в случай, че същото представлява художествено произведение и отговаря изцяло на професионалните стандарти единствено поради последващи, необективирани в договора и субективни възражения на възложителя? и 4. Има ли право възложителят да развали договора за изработка, ако част от работата е била полезна за него? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че първите три са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а положителният отговор на четвъртия, даден от въззивния съд, е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – с Решение №147/08.12.2009 г. по т. д. №283/2009 г. на ВКС, I-во ТО и с Решение №5/15.03.2010 г. по т. д. №390/2009 г. на ВКС, I-во ТО (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Очевидната неправилност на решението в смисъла на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК касаторът обосновава с доводи, че фактическите изводи на въззивния съд са неясни и хаотични, а правните – в грубо нарушение на формалната логика. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото.